Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 61

— Как да им попреча да ми причиняват болка? — припомни си Ендър удара на Бонсо.

— Сигурен съм, че само заради това се записа в индивидуалния боен курс.

— Ама ти наистина си ме наблюдавал, а?

Динк не отговори.

— Не искам да сърдя Роуз. Вече искам да съм част от битките. Омръзна ми да не участвам до края на сражението.

— Ще слезеш надолу в класацията.

Този път Ендър не отговори.

— Слушай, Ендър, докато си част от моя взвод, ще си част и от битката.

Ендър скоро разбра защо. Динк тренираше своя взвод отделно от другите взводове на армия „Плъх“ с необходимата дисциплина и енергичност. Той никога не се съветваше с Роуз и много рядко участваше в маневри с цялата армия. Сякаш Роуз командваше една армия, а Динк друга, доста по-малка, която сякаш случайно провеждаше по същото време занятията си в бойната зала.

Динк започна първата тренировка, като помоли Ендър да покаже позицията „с краката напред“, която използваше при атака. Тя не се хареса на другите момчета.

— Как можем да атакуваме, легнали по гръб? — питаха те.

За изненада на Ендър Динк не ги поправи и не каза: „Не атакувате легнали по гръб, а се спускате надолу към противника.“ Той бе видял как се движи Ендър, но не бе проумял ориентацията, която използва. Скоро на Ендър му стана ясно, че макар и Динк да бе много добър, това, че упорито се придържаше към ориентацията в условията на гравитацията, вместо да си представи, че вражеската врата е надолу, ограничаваше неговото мислене.

Тренираха нападение на завзета от противника звезда. Преди да опитат метода на Ендър „с краката напред“, те винаги се бяха движили с изопнато тяло, превръщайки се така в една огромна мишена. Дори и сега те стигнаха до звездата и след това нападнаха врага само от една посока.

— Към върха! — извика Динк и те поеха нагоре. За негова чест той повтори упражнението, като заповяда:

— Отново към върха, но този път „с краката нагоре“!

Поради упоритото им придържане към несъществуващата гравитация обаче момчетата този път се движеха тромаво, сякаш ги мъчеше световъртеж.

Те намразиха атаката „с краката напред“. Динк настояваше да я прилагат. В резултат на всичко това те намразиха Ендър.

— Трябва ли да се учим от един новобранец как да се сражаваме? — изръмжа един от тях така, че Ендър да чуе.

— Да — отвърна Динк.

Продължиха занятията.

И усвоиха маневрата. По време на сражението започнаха да осъзнават колко по-трудно бе да улучиш противник, който атакува „с краката напред“. Веднага щом се убедиха в това, започнаха много по-охотно да упражняват маневрата.

Тази вечер Ендър за първи път пристигна на тренировка след редовни следобедни бойни занятия. Беше уморен.

— Сега си в истинска армия — рече Алей. — Вече не ти е нужно да тренираш с нас.

— От вас мога да науча неща, които никой не знае — отвърна Ендър.

— Динк Мийкър е най-способният. Чувам, че ти е взводен.

— Тогава да се залавяме за работа. Ще ви покажа какво научих днес от него.