Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 49

Петра се отблъсна внимателно от една стена и се стрелна обратно към Ендър. Той я улови, за да я предпази от ново отблъскване — една от първите хватки, на които го бяха научили като новобранец.

— Много те бива — рече той.

— По-добър снайпер от мен няма. Искаш ли да те науча как става?

Петра го учеше как да държи ръката си изопната и как да се прицелва с цяла ръка, чак от рамото.

— Това, което повечето войници не осъзнават, е, че колкото по-надалеч се намира целта, толкова по-дълго трябва да задържиш насочен лъча в кръгче с диаметър два сантиметра. Разликата е някъде между една десета от секундата и половин секунда, но при едно сражение това е много време. Макар и прицелили се съвсем точно, много войници не улучват, защото са отместили лъча прекалено бързо. Следователно не можеш да си служиш с пистолета като със сабя — тряс-прас… и си ги накълцал. Трябва да се прицелваш добре.

С помощта на топкосъбирача тя прибра мишените, после отново ги разпрати наоколо, бавно, една по една. Ендър стреля по тях. Не улучи нито една.

— Добре — каза тя. — Не си усвоил никакви лоши навици.

— Не съм усвоил и никакви добри — посочи той към мишените.

— Това е моя грижа.

Първата сутрин те не свършиха кой знае колко работа. Повече си говореха. Как да мислиш, докато се прицелваш. Как да задържаш в съзнанието си едновременно собственото си движение и движението на врага. Как да изопнеш цялата си ръка и да се прицелиш с тялото си така, че дори и да замразят ръката ти, пак да можеш да стреляш. Как да схванеш в кое положение всъщност стреля спусъкът ти и да задържиш пръста си на него, за да не го дърпаш целия всеки път, когато стреляш. Как да отпускаш тялото си и да не се напрягаш, защото от напрежението може да потрепнеш.

Това бе единственото занимание на Ендър за деня. По време на следобедните учения на армията Ендър получи заповед да си донесе чина и да си учи уроците, седнал в един ъгъл на залата. Всички войници на Бонсо трябваше да присъстват задължително в бойната зала, но не и да участват в сраженията.

Ендър обаче не си учеше уроците. Щом не можеше да участва в ученията като войн, тогава можеше да обучава Ендър като тактик. Армия „Саламандър“ бе разделена на стандартните четири взвода от по десет човека. Някои командири така групираха войниците си, че във взвод А бяха най-добрите войници, а във взвод Г — най-калпавите. Бонсо ги бе размесил, така че във всеки взвод имаше и добри войници и по-слаби.

Само дето взвод Б се състоеше от девет момчета. Ендър се бе питал кого ли са откомандировали, за да се освободи място за него. Скоро стана ясно, че взводният тук е нов. Нищо чудно тогава, че Бонсо бе толкова разгневен — бе загубил взводен командир, за да се сдобие с Ендър.

По отношение на едно нещо обаче Бонсо бе прав. Ендър не беше готов. Времето, определено за занятия, бе запълнено изцяло с бойни учения. Взводовете, които иначе тренираха поотделно, провеждаха в точно определено време образцови по прецизност съвместни операции. Всички войници тук имаха вече изградени онези умения, които липсваха на Ендър. Умението да направиш меко приземяване, като поемеш по-голямата част от сътресението. Точен полет. Промяна на курса посредством използването на замразените войници, които се реят напосоки из залата. Кълба, салта, хитрости. Плъзгане по стените — много трудна маневра, но въпреки това една от най-ценните, тъй като врагът не може да те преследва плътно.