Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 47

— Щом искаш — каза Ендър.

— Започваме утре сутринта след закуска.

— А какво ще стане, ако някой е заел залата? Нашата наборна група винаги ходи там след закуска.

— Нищо страшно. Всъщност бойните зали са девет.

— Никога не съм чувал, че има и други.

— Във всички се влиза през един и същи портал. Целият център на Военното училище, главината на колелото, представлява само бойни зали. Те не се въртят заедно с останалата част от станцията. И така се получава нулевата гравитация — тази част просто си стои неподвижна. Няма въртене, няма и притегляне. За всички зали се влиза през един портал, този, който ние всички използваме. Щом се влезе в залата, порталът се придвижва и води вече към следващата бойна зала.

— Не знаех.

— И така, както ти казах. Веднага след закуска.

— Добре — отвърна Ендър.

Тя понечи да си тръгне.

— Петра — повика я той.

Тя се обърна.

— Благодаря.

Тя не каза нищо, само се обърна и тръгна по пътеката.

Ендър се покатери обратно в леглото и си досъблече униформата. Лежеше гол в леглото, убиваше си времето с новия чин, опитвайки се да реши дали са направили нещо на кодовете му за влизане. Абсолютно сигурно е, че са разрушили защитната му система. Тук не можеше да притежава нищичко, дори чина си.

В помещението притъмня. Наближаваше време за лягане. Ендър не знаеше коя баня да използва.

— Щом излезеш, тръгни наляво — обясни му момчето от съседното легло. — Банята ни е обща с момчетата от „Плъх“, „Кондор“ и „Катерица“.

Ендър му поблагодари и тръгна да излиза.

— Хей — провикна се момчето. — Не можеш да излезеш така. При излизане от помещението униформата е задължителна по всяко време.

— Дори и когато се отива до тоалетната ли?

— Най-вече. И е забранено да се разговаря с когото и да било от друга армия. Както в трапезарията, така и в тоалетната. Можеш да разговаряш безнаказано само в залата за игри, ако, разбира се, ти нареди някой преподавател. Но ако Бонсо те пипне, смятай се за мъртъв, ясно ли е?

— Благодаря.

— И още нещо, Бонсо побеснява, ако се съблечеш гол пред Петра.

— Но нали, когато влязох в стаята, и тя беше гола?

— Тя си върши каквото си иска, но ти не си сваляй дрехите. Заповед на Бонсо.

Това бе глупаво. Петра все още приличаше на момче. Това бе глупава заповед. Тя я отделяше от останалите, правеше я различна, разцепваше армията. Глупаво, колко глупаво! Как ли са направили Бонсо командир с такова некачествено мислене? Алей би бил по-добър командир от Бонсо. Той знаеше как се сплотява една група.

Аз също знам как се сплотява една група, помисли си Ендър. Може би един ден и аз ще стана командир.

Докато си миеше ръцете в банята, някой му заговори:

— Хей, значи вече обличат и бебета с униформата на „Саламандър“!

Ендър не отговори. Просто започна да си суши ръцете.

— Ей, вижте! В „Саламандър“ вече има и бебета! Погледнете това бебе! Може да ми мине под чатала, без изобщо да ми закачи топките!

Когато Ендър излезе от банята, дочу някои да казва:

— Това е Уигин. Онова, умното копеле от залата за игри.

Тръгна по коридора, като се усмихваше. Може да е дребен, но му знаеха името. От игралната зала, разбира се, а това в армията не означаваше нищо. Но те щяха да видят. Той щеше да стане и добър войн. Много скоро всички щяха да научат името му. Може би не точно в армия „Саламандър“, но щяха да го научат много скоро.