Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 39

— Не ти ли се струва понякога, че тези момчета изобщо не са деца? Наблюдавам ги как се държат и как разговарят. Та те изобщо не приличат на малки деца!

— Това са най-надарените деца в света.

— Но все пак не би ли трябвало да се държат като деца? Те НЕ СА НОРМАЛНИ. Държат се, сякаш идват от… историята. Наполеон и Уелингтън. Цезар и Брут.

— Ние правим усилия да спасим света, а не да лекуваме наранени сърца. Ти си прекалено състрадателен.

— Генерал Леви няма милост към никого. Всички видеофилми доказват това. Но не причинявай болка на момчето.

— Шегуваш ли се?

— Исках да кажа, не му причинявай повече болка, отколкото е необходимо.

На вечеря Алей седна срещу Ендър.

— Най-сетне разбрах как си изпратил онова съобщение. Използвал си името на Бърнард.

— Аз ли? — попита Ендър.

— Хайде-хайде, че кой друг? Разбира се, че не беше Бърнард. А Шен не може да се справя толкова добре с компютъра. Знаем, че не бях и аз. Кой друг тогава? Но това е без значение. Открих как може да се въвежда в компютъра името на нов ученик. Просто си измисляш един ученик на име Бърнард — набираш БЪРНАРД с интервал, така че компютърът да не го отхвърли като повторение на името на друг ученик.

— Звучи, сякаш би свършило работа — рече Ендър.

— Точно така. То наистина върши работа. Но ти успя да го направиш още първия ден.

— Може да е някой друг. Може да го е направил Дап, за да попречи на Бърнард да се сдобие с прекалено много власт.

— Открих и нещо друго. Не мога да направя същото с твоето име.

— Нима?

— Всичко, свързано с „Ендър“, се отхвърля от компютъра. И изобщо не мога да проникна в твоите файлове. Ти си си изградил собствена система.

— Може би.

Алей се ухили.

— Току-що успях да проникна и да се поразровя из файловете на един човек. Той обаче е по петите ми и всеки миг ще преодолее защитата ми. Имам нужда от закрила, Ендър. Трябва ми системата ти.

— Ако ти я разкрия, ще разбереш как съм я изградил, ще проникнеш в нея и ще тършуваш и из моите файлове.

— За мен ли става дума? — попита Алей. — За мен, най-готиния ти приятел?

Ендър се засмя.

— Добре, ще ти изградя системата.

— Веднага ли?

— Не мога ли да си довърша яденето?

— Ти никога не си довършваш яденето.

Това бе вярно. По подноса на Ендър винаги оставаше храна. Ендър погледна чинията си и реши, че е свършил.

— Тогава да тръгваме — каза той.

Когато стигнаха в помещението, Ендър приклекна до леглото си и каза:

— Вземи си чина и го донеси тук. Ще ти покажа как става. — Но когато Алей донесе чина си, той завари Ендър на същото място, а шкафчетата му стояха все още заключени.

— Какво има? — попита Алей. В отговор Ендър поднесе длан към шкафчето си, което отговори: ДОСТЪПЪТ ЗАБРАНЕН. И не се отвори.

— Май някой ти свива номер, приятелю — рече Алей. — Някой си прави майтап.

— Наистина ли толкова спешно ти е необходима защитната система? — Ендър се изправи и се отдръпна от леглото.

— Ендър! — възкликна Алей.

Ендър се извърна. Алей държеше в ръка късче хартия.

— Какво е това?