Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 119

Бийн, улучен, но не напълно замразен, се рееше близо до противниковата врата.

— Щях непрекъснато да сменям позициите край портала — провикна се в отговор той. — Щом врагът знае точното ти местонахождение, никога не трябва да стоиш неподвижен.

— И докато продължавате да си служите с измами — продължи Ендър към Андерсън, — защо не обучите следващата армия да мами по-интелигентно?

— Предлагам да разпуснеш армията си — отвърна Андерсън.

Ендър натисна бутоните, за да размрази и двете армии едновременно.

— Армия „Дракон“, свободно! — извика той незабавно. Нямаше да се провежда претенциозният ритуал по приемането на капитулацията на другата армия. Това не беше честна битка, макар че те бяха победили. Намерението на преподавателите бе те да са победените и ги бе спасила единствено некадърността на Бонсо. В такава победа нямаше никаква красота.

Едва когато напускаше бойната зала, той осъзна, че Бонсо не би разбрал, че Ендър се сърди на преподавателите. Испанска чест. Бонсо щеше да знае само едно, че е победен, въпреки че шансът е бил на негова страна, че Ендър бе накарал най-малкото дете в армията си да заяви на всеослушание какво е трябвало да направи Бонсо, за да спечели, и че Ендър дори не бе останал да приеме достойната капитулация на Бонсо. Дори и да не бе мразил досега Ендър, Бонсо сигурно бе вече започнал да го мрази, а тъй като го мразеше отпреди, този епизод щеше сигурно да превърне яростта му в желание за убийство. Бонсо бе последният човек, който ме удари, помисли си Ендър. Сигурен съм, че не го е забравил.

Нито пък е забравил кърватата разпра в бойната зала, когато по-големите момчета се опитаха да ликвидират тренировките на Ендър. Не бяха я забравили и мнозина други. Тогава те бяха жадни за кръв, сега и Бонсо щеше да жадува за кърваво отмъщение. Ендър обмисли идеята да се запише отново в напредналия курс по самозащита, но при едно, а може би и по две сражения всеки ден, Ендър знаеше, че не може да отдели никакво време. Ще трябва да си поеме риска. Преподавателите ме забъркаха в цялата тази история и те трябва да се погрижат за моята безопасност.

Напълно изтощен, Бийн се строполи в леглото си — половината от момчетата в помещението вече спяха, а до загасването на светлините оставаха още петнайсет минути. С досада изтегли чина от шкафа си и го включи. Утре имаше контролно по геометрия и бе трагично неподготвен за него. Винаги би могъл да се справи, ако разполагаше с достатъчно време, на петгодишна възраст бе чел дори Евклид, но контролното трябваше да се направи за определено време, така че нямаше да има възможност да се мисли. Трябваше да знае. А той не знаеше. И вероятно щеше да се представи много зле. Но днес бяха победили на два пъти и се чувстваше добре.

Веднага щом включи екрана обаче, всякакви мисли за геометрия се изпариха, тъй като по него маршируваше следното съобщение:

НЕЗАБАВНО СЕ ЯВИ ПРИ МЕН. ЕНДЪР.

Часът беше 21:50 — светлините щяха да изгаснат само след десет минути. Кога ли е изпратил това съобщение Ендър? Все пак, най-добре ще е да го вземе под внимание. Може би утре сутринта щеше да има ново сражение — при самата мисъл за сражение се почувства уморен — и за това, което Ендър искаше да му каже сега, сигурно нямаше да има време. Така че Бийн се измъкна от леглото и закрета уморено по коридора към стаята на Ендър. Почука.