Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 121

— Те не могат да те провалят, Ендър.

— Ще те сварят неподготвен — Ендър рязко си пое дъх сякаш го прониза болка или сякаш трябваше изведнъж да поеме глътка въздух под напора на вятъра. Бийн го погледна и осъзна, че пред очите му ставаше невъзможното. Ендър Уигин изобщо не искаше да го дразни, той просто му се доверяваше. Не напълно. Но все пак му се доверяваше. Ендър бе човешко същество и позволяваше на Бийн да види това.

— Може би теб ще сварят неподготвен — рече Бийн.

— Не мога до безкрайност да предлагам всеки ден нови умни идеи. Някой ден някой друг ще предложи нещо, което и през ум не ми е минавало, и ще ме свари неподготвен.

— И кое е най-лошото, което може да ти се случи? Ще загубиш една игра.

— Да. Точно това е най-лошото, което може да ми се случи. Аз не мога да си позволя да загубя нито една игра. Защото, ако загубя една-единствена игра…

Той не обясни какво щеше да стане, а и Бийн не попита.

— Имам нужда от ума ти, Бийн. Искам да измисляш решения за проблеми, с които още не сме се сблъсквали. Искам да опиташ най-различни смахнати неща, които още никой не е опитвал.

— Защо точно аз?

— Защото, въпреки че в армия „Дракон“ има някои войници по-добри от теб… не, не са много, само няколко… няма друг, който да мисли по-качествено от теб. — Бийн не каза нищо. И двамата знаеха, че това е истина.

Ендър му показа чина си. На него бяха изписани дванайсет имена. По две-три от всеки взвод.

— Избери си пет от тези момчета — каза Ендър. — По едно от всеки взвод. Те ще представляват специален отряд, който ще тренираш ти. Само по време на извънредните тренировки. Ще ми докладваш какво ги учиш да правят. Не се задържай дълго на нищо. През повечето време ти и твоят отряд ще бъдете част от цялата армия, от взводовете си. Но само когато имам нужда от теб. Само когато трябва да се свърши нещо, което само ти можеш да направиш.

— Тези тук до един са новобранци — каза Бийн. — Изобщо няма ветерани.

— След изминалата седмица, Бийн, всички наши войници са ветерани. Не разбираш ли, че в индивидуалната класация на войниците всичките наши четирийсет момчета са в челната петдесетица. И че трябва да слезеш седемнайсет пункта надолу, за да попаднеш на името на войник, който не е от армия „Дракон“.

— А какво ще стане, ако нищо не мога да измисля?

— Ще се окаже, че съм сгрешил в преценката си за теб.

Бийн се ухили.

— Не си сгрешил.

— Ще можеш ли да намериш обратния път, Бийн?

— Вероятно няма да мога.

— Тогава остани тук. Ако се заслушаш много внимателно, ще можеш да чуеш добрата фея, която ще дойде през нощта и ще ни остави задачата за утре.

— Нали утре няма да имаме ново сражение?

Ендър не отговори. Бийн го чу как се покатери на леглото си. Той стана от пода и направи същото. Преди да заспи, в главата му се въртяха поне пет-шест идеи. Ендър щеше да е доволен — всички до една бяха смахнати.

Глава дванайсета

Бонсо

— Генерал Пейс, заповядайте, седнете. Научавам, че сте дошли при мен по някакъв спешен въпрос.

— Полковник Граф, обикновено не си позволявам да се намесвам във вътрешните работи на Военното училище. Вашата автономия е гарантирана. И въпреки различието в чиновете ни, на мен ми е много добре известно, че мое право е единствено да давам съвети, а не да ви нареждам да предприемате някакви действия.