Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 117

— Тези видеофилми са създадени с пропагандна цел. Всички елементи от нашата стратегия са изрязани от цензурата.

— Известно ми е.

Граф и Андерсън отново си размениха погледи.

Граф забарабани с пръсти по писалището.

— Вече не играеш на мисловната игра — рече той.

Ендър не отговори.

— Кажи ми, защо не играеш вече?

— Защото победих.

— В тази игра човек никога не побеждава докрай. Винаги остава по нещо.

— Аз победих докрай.

— Ендър, ние искаме да ти помогнем, искаме да бъдеш възможно най-щастлив, но ако ти…

— Вие искате да направите от мен възможно най-добрия войник. Слезте долу и проверете класацията. Прегледайте класациите за всички времена, още от основаването на училището. Значи в моя случай сте постигнали отлични резултати. Поздравления. И така кога ще ме изпратите да се сражавам с добра армия?

Безжизнените устни на Граф се разтегнаха в усмивка и търбухът му се разтресе от безмълвен смях. Андерсън връчи на Ендър едно листче.

— Още сега — каза той.

БОНСО МАДРИД, АРМИЯ „САЛАМАНДЪР“, 12:00

— Но дотогава остават едва десет минути — рече Ендър. — По това време войниците ми сигурно вземат душ след сутрешната тренировка.

— Ами тогава най-добре ще е да побързаш, момче — ухили се Граф.

След пет минути той се озова в спалното помещение на своята армия. Повечето момчета се бяха вече облекли след душа, а някои бяха отишли в залата за игри или видеозалата, за да изчакат там до началото на обяда. Той изпрати три от по-малките момчета да отидат и съберат всички и заповяда на останалите да се облекат колкото е възможно по-бързо за сражението.

— Тази битка ще е ожесточена, а нямаме никакво време — каза Ендър. — Те съобщиха на Бонсо преди цели двайсет минути и докато стигнем до портала, те ще са вече най-малко от пет минути в залата.

Момчетата бяха възмутени, оплакваха се гръмогласно на жаргона, на който обикновено избягваха да говорят в присъствието на командира. Що за гадни номера ни пробутват? Да не им е мръднала чивията?

— Забравете за всичко, ще се ядосваме за тази работа довечера. Изморени ли сте?

Отговори Флай Моло.

— Работихме до изнемога на тренировката днес. А да не говорим, че тази сутрин изкарахме душата на армия „Пор“.

— Досега никой не е имал две сражения в един и същи ден — обади се Том Лудата глава.

Ендър му отговори в същия тон:

— Досега никой не е побеждавал и армия „Дракон“. Сега ли е голямата ви възможност да ви натупат? — Подигравателният въпрос на Ендър сложи край на оплакванията им. Първо победа, а след това задаване на въпроси.

Всички вече се бяха събрали в помещението, а повечето бяха и облечени за бой. „Напред!“ извика Ендър и те се втурнаха след него. Когато стигнаха до портала на бойната зала, някои все още се обличаха в движение. Мнозина дишаха на пресекулки, лош признак, бяха прекалено уморени за това сражение. Вратата бе вече отворена. Изобщо не се виждаха звезди. Празно, абсолютно празно пространство, потънало в ослепителна светлина. Нямаше дори и мрак, в който човек да се скрие.

— Мили боже — обади се Том Лудата глава, — и те не са още пристигнали.