Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 120

— Влез — обади се Ендър.

— Току-що видях съобщението ти.

— Добре.

— Скоро ще угасят светлините.

— Ще ти помогна да си намериш пътя в тъмното.

— Просто нямах представа дали знаеш колко е часът.

— Аз винаги знам колко е часът.

Бийн мислено въздъхна. Никога не се получаваше. Какъвто и разговор да започнеше с Ендър, той винаги се превръщаше в спор. Бийн ненавиждаше това. Той признаваше гения на Ендър и го уважаваше заради него. Защо Ендър никога не виждаше нищо хубаво у Бийн?

— Спомняш ли си преди четири седмици, Бийн? Когато ме помоли да те направя взводен?

— Е, и?

— Оттогава назначих петима взводни и петима помощник-взводни. Но ти не беше сред тях. — Ендър вдигна вежди. — Така ли е?

— Точно така, сър.

— Хайде сега ми разкажи какво постигна в тези осем битки?

— Днес бях за пръв път улучен, но компютърът е регистрирал единайсет мои попадения, преди да преустановя стрелбата. Никога не съм имал по-малко от пет попадения в една битка. Освен това съм изпълнявал всяка възложена ми задача.

— Защо са те направили войник на тези години, Бийн?

— Твоите не са били повече.

— Но защо?

— Не знам.

— Знаеш, знаеш. Както и аз знам.

— Опитах се да отгатна, но това са само предположения. Ти си… страшен. Те са разбрали това, тласнали са те напред…

— Кажи ми защо, Бийн?

— Защото имат нужда от нас, ето защо. — Бийн седна на пода и се втренчи в краката на Ендър. — Защото имат нужда от някой, който да победи бъгерите. Това е единственото нещо, което ги интересува.

— Важното е, че го знаеш, Бийн. Защото повечето момчета в това училище смятат, че играта е важна заради самата игра, но това не е вярно. Тя е важна единствено защото им помага да откриват малки момчета, които, като пораснат, да станат истински командири, в една истинска война. А що се отнася до играта, тя вече е фалшифицирана. Ето с какво се занимават те, фалшифицират играта.

— Смешно. А пък аз си мислех, че само на нас правят номера.

— Игра, която се провежда девет седмици по-рано, отколкото е по правилник. Игра, която се играе всеки ден. А сега и две игри в един и същи ден. Бийн, не знам какви ги вършат преподавателите, но армията ми е изморена, изморен съм и аз, а на тях изобщо не им пука за правилата на играта. Взех данни от компютъра за предишни години. През цялата история на играта никой не е побеждавал толкова много противници и не е опазвал толкова много от собствените си войници невредими.

— Ти си най-добрият, Ендър.

Ендър поклати глава.

— Може би. Но съвсем не беше случайно, че получих такива войници. Новобранци и отхвърлени от други армии войници, но събери ги на едно място, и ето че моят най-калпав войник би могъл да стане взводен командир в която и да е армия. Какви ли препятствия не издигаха по пътя ми, а сега правят всичко възможно, за да не успея. Бийн, те искат да ни провалят.