Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 115

И именно от бъгерите, а не от хората, Ендър се научи какво е стратегия. Беше го срам и страх, че се учи от тях, тъй като те бяха най-ужасният враг, грозни, отвратителни, ненавистни убийци. Но много ги биваше. И все пак само в известна степен. Те като че ли винаги следваха само една-единствена основна стратегия — да съберат възможно най-големия брой кораби в ключовата точка на сражението. Не предприемаха нищо неочаквано, нищо, което да показва блестящ ум или глупост у обикновения офицер. Дисциплината бе очевидно много здрава.

А съществуваше и един странен факт. За Мейзър Ракъм се говореше много, а решаващата му битка бе показана в твърде оскъден видеоматериал. Някои сцени показваха самото начало на битката, където малката флотилия на Ракъм, опълчила се срещу огромната мощ на главния флот на бъгерите, представляваше покъртителна гледка. Бъгерите бяха вече победили главния флот на Земята в подстъпите на кометната защитна преграда, като бяха унищожили най-старите им междузвездни кораби и се присмиваха на домогванията на хората към висшата стратегия. Този филм се показваше често, за да възкреси отново и отново страданията и ужаса от победата на бъгерите. След това флотът им нападна малката флотилия на Мейзър Ракъм близо до Сатурн, безнадеждно неравенство на силите и тогава…

Тогава един оръдеен изстрел от малкия кръстосвач на Мейзър Ракъм и експлозия в един от вражеските кораби. Ето това бе всичко, което изобщо се показваше. В много филми можеше да се види как десантчиците си проправят път в корабите на бъгерите. Вътре бе осеяно с трупове на бъгери. Но нямаше филми, които да показват как бъгери загиват в еднолични схватки, освен ако в тях не бяха монтирани кадри от филмите за Първото нашествие. Ендър бе разочарован от това, че победата на Мейзър Ракъм бе така очебийно цензурирана. Възпитаниците на Военното училище трябваше да се учат много от Мейзър Ракъм, а всичко, свързано с неговата победа, бе заключено с девет ключа. Това крайно увлечение по опазването на тайните не беше от полза за децата, които трябваше да се научат как да повторят успеха на Мейзър Ракъм.

Веднага, разбира се, щом се разчу, че Ендър Уигин непрекъснато гледа едни и същи военни видеофилми, видеозалата започна да става многолюдна. Почти всички, които идваха, бяха командири и гледаха същите видеофилми, които гледаше и Ендър, преструвайки се, че разбират защо той ги гледа и какво научава от тях. Ендър не обясняваше нищо. Дори когато показа седем сцени от една и съща битка, но взети от различни филми, само едно момче попита колебливо:

— Някои от тези кадри не са ли от една и съща битка?

Ендър само сви рамене, сякаш това не го засягаше.

На седмия ден в края на тренировката, само часове след като армията на Ендър бе спечелила седмата си битка, майор Андерсън дойде във видеозалата. Той връчи някакво листче на единия от командирите, който седеше там, и после се обърна към Ендър.