Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 116

— Полковник Граф желае да те види незабавно в кабинета си.

Ендър стана и го последва. Андерсън докосваше с длан и така отваряше ключалките, които не допускаха учениците в преподавателския сектор. Най-сетне пристигнаха в помещението, където Граф се бе настанил в едно въртящо се кресло, закрепено с болт към стоманения под. Търбухът му закриваше и двете ръкохватки на креслото, дори и когато седеше с изопнат гръб. Ендър се опита да си припомни. Само преди четири години, когато го видя за първи път, Граф изобщо не беше му се сторил много дебел. Времето и напрежението явно не са били много благосклонни към началника на Военното училище.

— Вече седем дни от първата ти битка, Ендър — заговори Граф.

Ендър не отговори.

— И спечелихте седем битки, по една на ден.

Ендър кимна.

— Личните ти резултати са също необичайно високи.

Ендър примига.

— На какво отдаваш, командире, този си забележителен успех?

— Дадохте ми армия, която върши всичко, което ми хрумне, че трябва да върши.

— И какво ти хрумва да върши?

— Ориентираме се надолу по посока на противниковата врата и използваме като щит краката и коленете надолу. Избягваме заучените строеви шаблони и държим непрекъснато да се движим. Полезно е и това, че имам пет взвода от по осем души вместо четири от по десет. Освен това нашите противници нямаха време да реагират резултатно на новите ни технически похвати и по тази причина продължаваме да ги побеждаваме със същите трикове. Това обаче няма да продължи дълго.

— Значи не очакваш, че непрекъснато ще побеждаваш?

— Не и със същите похвати.

Граф кимна.

— Седни, Ендър.

Ендър и Андерсън седнаха едновременно. Граф погледна към майора и Андерсън заговори:

— В какво състояние е армията ти, след като се сражава толкова често?

— Вече всички са ветерани.

— Но как се чувстват? Уморени ли са?

— Дори и да са уморени, няма да си го признаят.

— Все още ли са в добра бойна форма?

— Вие сте хората, под чийто контрол са компютърните игри, които си играят с човешките умове. Така че вие следва да знаете.

— Ние знаем каквото знаем. Искаме да знаем и онова, което ти знаеш.

— Това са много добри войници, майор Андерсън. Сигурен съм, че и силите им си имат своя предел, но ние още не сме стигнали до него. Някои от новобранците се затрудняват, защото никой досега не ги е учил на някои основни технически похвати, но те работят много упорито и напредват. Какво очаквате да ви кажа, че имат нужда от почивка ли? Разбира се, че имат нужда от почивка. Трябват им поне две седмици почивка. Зарязали сме напълно училищните си занимания и до един едва кретаме в часовете. Но всичко това ви е известно и то очевидно не ви вълнува. Защо тогава би трябвало да вълнува и мен?

Граф и Андерсън си размениха погледи.

— Ендър, защо гледаш толкова внимателно видеофилмите за войните на бъгерите?

— За да разширя познанията си по стратегия, разбира се.