Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 113

Ендър потърси с очи собственика на гласчето. Бийн, облякъл вече бойния си костюм, го гледаше нагло. Смяташ, че сега му е времето да си отмъстиш за старите унижения, така ли, Бийн?

— Точно така — отвърна надменно Ендър. — Аз не ходя като теб толкова близо до пода.

Нов взрив от смях. Бийн почервеня от гняв.

— Ясно е, че не можем да разчитаме на досегашните порядки — заговори Ендър. — Ето защо ще е най-добре по всяко време да имаме готовност за сражение. Не мога да си изкривя душата, че ми харесва, дето ни погаждат номера, но ми харесва едно нещо — че имам армия, която може да се справя с всичко.

След тези думи, ако бе поискал от момчетата си да го последват до Луната без скафандри, те щяха да го направят.

Петра не беше Карн Карби, тя имаше по-гъвкави строеви шаблони и реагираше много по-бързо на шеметното импровизирано и непредсказуемо нападение на Ендър. В резултат на това в края на сражението три момчета на Ендър бяха замразени и девет улучени. Петра не пожела да сведе глава над десницата му в края на битката. Гневът в очите й сякаш казваше: Аз бях твой приятел, а ти така ли трябваше да ме унижиш?

Ендър се престори, че не забелязва гнева й. Помисли си, че след още няколко сражения тя ще разбере, че всъщност е постигнала много повече попадения срещу нето, много повече, отколкото друг някой едва ли би могъл да постигне пак. А и той все още се учеше от нея. На тренировката днес ще обясни на взводните командири как да парират хитростите, които Петра им бе приложила. Скоро щяха отново да бъдат приятели.

Поне така се надяваше.

В края на седмицата армия „Дракон“ бе вече водила седем сражения за седем дни. Резултатът бе седем победи и нула загуби. В никоя битка Ендър не бе понесъл повече загуби от тези в сражението с армия „Феникс“, а в две битки не бе имал нито един замразен или улучен войник. Никой вече не вярваше, че някаква щастлива случайност го бе издигнала начело в ранглистата. Той бе победил водещи армии с нечуван резултат. Вече не беше възможно другите командири да продължават да се правят, че не го виждат. Неколцина от тях сядаха при него на всяко ядене, като внимателно се опитваха да разберат как е победил последния си противник. Той им обясняваше откровено, уверен, че едва неколцина от тях ще съумеят да тренират войниците и взводните си така, че да повторят успеха му. И докато Ендър разговаряше с няколко командири, много по-големи групи се тълпяха около противниците, които Ендър бе сразил, опитвайки се да узнаят как Ендър може да бъде победен.

Имаше и мнозина, които го мразеха. Мразеха го, защото бе още твърде млад, защото бе блестящ и защото заради него техните победи изглеждаха незначителни и измъчени. Ендър го разбра първоначално по физиономиите им, когато се разминаваха из коридорите. После започна да забелязва, че ако седнеше при тях в командирската трапезария, някои момчета ставаха групово и се местеха на друга маса. После дойде ред на лактите, които случайно го блъскаха в залата за игри, на краката, които се преплитаха с неговите, когато излизаше или влизаше в гимнастическия салон, и на храчките и топките мокра хартия, които попадаха в гърба му, докато бягаше из коридорите. Те не можеха да го победят в бойната зала и знаеха това — ето защо го нападаха там, където беше безопасно, където не бе исполин, а само едно малко момче. Ендър ги презираше, ала тайно, толкова тайно, че дори и самият той не го знаеше, той се страхуваше от тях. Точно такива дребни наглед мъчения бе използвал и Питър и Ендър започна да се чувства досущ като у дома.