Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 105

— Най-важното задание, което дадохме на компютъра, бе субектът да остане годен за работа след тренировъчната програма.

— Е, всъщност, ако наистина остане годен…

— Виж какво, полковник Граф, ако си спомняш, ти бе човекът, който ме накара да изготвя тази програма, въпреки протестите ми.

— Така е. Прав си. Не трябваше да те товаря с моята съвест. Но моята страст да жертвам малки деца, за да спася човечеството, е поохладняла. Полемархът е бил на посещение при Хегемона. Изглежда, руското разузнаване се е разтревожило, че някои от активните граждани вече разискват по информационните мрежи как Америка да използва МФ, за да разруши Варшавския договор веднага щом бъгерите бъдат победени.

— Тази работа ми изглежда недоносче.

— Както и налудничава. Свободното слово е едно нещо, но да се излага на опасност Лигата, и то заради националистическо съперничество… И точно заради такива хора — късогледи, вредни самоубийци, ние тласкаме Ендър към ръба на човешката издръжливост.

— Мисля, че ти подценяваш Ендър.

— Но аз се опасявам, че подценявам и глупостта на останалата част от човечеството. Абсолютно сигурни ли сме, че трябва да спечелим тази война?

— Сър, тези думи звучат като предателство.

— Това беше черен хумор.

— Не беше смешно. Когато става въпрос за бъгерите, нищо…

— Нищо не е смешно, знам.

Ендър Уигин лежеше в леглото си и се взираше в тавана. Откакто бе станал командир, изобщо не спеше повече от пет часа на денонощие. Но тук гасяха осветлението в 22:00 и го пускаха чак в 06:00 часа. Понякога работеше с чина си, напрягайки очи да разчете бледия дисплей. Най-често обаче се взираше в невидимия таван и си мислеше.

Или преподавателите бяха прекалено снизходителни към него, или той бе по-добър командир, отколкото си мислеше, че е. Ветераните от разнородната му армия, които изобщо не се бяха проявявали в предишните си армии, се превръщаха сега в отлични водачи. Дотолкова ги биваше, че вместо обичайните четири взвода, той направи пет, всеки с по един взводен командир и по един заместник. Всеки ветеран имаше командирски пост. Провеждаше занятията на армията с взводове от по осем души и подвзводове от по четирима човека, така че на армията му можеха да се възложат по десет различни задачи, които да се изпълняват едновременно. Никоя армия досега не беше разчленявана на толкова малки звена, но и Ендър не възнамеряваше да прави нещо, което е било вече правено. Повечето армии провеждаха масови маневри и демонстрираха стратегически умения. При Ендър нямаше такива работи. Той обучаваше взводните си командири да използват най-пълноценно малките си бойни единици при постигането на конкретни цели. Без подкрепления, самостоятелно, по собствена инициатива. След първата седмица той провеждаше показни битки в залата за тренировки — ожесточени сражения, които довеждаха всички до пълно изтощение. Но Ендър знаеше, че макар и тренирала по-малко от месец, неговата армия имаше сила да стане най-добрата бойна група, която някога бе играла играта.