Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 107

Взводовете се построиха в пет колони. „А“ и „Д“ бяха готови да сграбчат страничните скоби и да се стрелнат вляво и вдясно. „Б“ и „Г“ се построиха, за да се уловят за двете успоредни скоби на тавана и да се отблъснат нагоре. Взвод „В“ бяха готови да отскочат от прага на портала и да се спуснат надолу.

Нагоре, надолу, надясно и наляво. Ендър стоеше отпред между колоните, за да не им се пречка, и им помагаше да се ориентират правилно.

— В коя посока е вратата на противника?

Надолу, отвърнаха всички през смях. И в този миг нагоре стана север, надолу стана юг, а наляво и надясно стана изток и запад.

Сивата стена отпреде им изчезна и бойната зала изникна пред погледа. Залата за днешната игра не бе тъмна, но не бе и ярко осветена — светлините бяха почти наполовина намалени и бе по-скоро сумрачно. В далечината, на мъждивата светлина, се виждаше вратата на противника и зайците, с осветени бойни костюми, вече се изсипваха през нея. Ендър изпита мигновено удоволствие. Без да губи и секунда, всеки от тях се стрелваше през портала и единственото нещо, което успяваха да си кажат, бе кое заучено положение ще използват. Командирите нямаха време да разсъждават. А Ендър нямаше да бърза и щеше да се довери на способността на войниците си да се сражават със замразени крака, за да се запазят невредими, тъй като те закъсняха с влизането си в залата.

Ендър прецени формата на залата. Познатите гигантски решетки от най-ранните игри, подобни на шведска стена от детски кът в парка, със седем-осем звезди, разпръснати сред тях. Звездите бяха разположени толкова напред, че си струваше да се атакуват.

— Разпръснете се към най-близките звезди — нареди Ендър. — Взвод „В“ тръгвате с хлъзгане по стената. Ако успеете, „А“ и „Д“ ще ви последват. Ако не, ще получите по-късно друга заповед. Аз тръгвам с взвод „Г“. Напред!

Всички войници бяха наясно какво става, но тактическите решения се вземаха от взводните. Бяха закъснели само с десет секунди с влизането си в залата. Армия „Заек“ вече изпълняваше някакъв сложен танц в своя ъгъл. Във всяка друга армия, в която се бе сражавал, Ендър сега щеше да се тревожи дали при общото разположение на силите той и взводът му са заели правилна позиция. Докато сега и той, и хората му мислеха само как да не заемат шаблонна позиция, как да превземат звездите и ъглите на залата и как да разкъсат бойния строй на противника в множество групички, които от объркване нямаше да знаят какво правят. Макар че бяха тренирали заедно по-малко от четири седмици, начинът, по който вече се сражаваха, изглеждаше единственият интелигентен начин, единственият възможен начин. Ендър почти се изненада, че армия „Заек“ не съзнават колко безнадеждно старомодни са.

Войниците от взвод „В“ се плъзнаха покрай стената и се спряха върху присвитите си колене, с лице към врага. Том Лудата глава, командирът на взвод „В“, очевидно бе вече наредил на хората си да си замразят краката. При тази мижава светлина това бе отлично хрумване, тъй като осветените бойни костюми потъмняваха там, където ги поразяваха. Това ги правеше по-трудно забележими, Ендър щеше да му отправи специална похвала за тази му съобразителност.