Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 106

Каква част от всичко това бе планирано от преподавателите? Знаеха ли те, че му дават малко известни, но отлични момчета? Дали му бяха дали тези трийсет новобранци, много от които под възрастовия минимум, защото знаеха, че малките момчета схващат и мислят по-бързо? Или всяка група би могла да постигне това с командир, който знае какво иска от армията си и знае как да я подготви, за да го постигне?

Този въпрос не му даваше мира, защото не бе сигурен дали оправдава, или не очакванията им.

Беше сигурен само в това, че жадува за битка. На повечето армии им бяха нужни три месеца, защото трябваше да заучат десетки шаблонни строеви положения. А ние сме вече готови. Дайте ни сражение.

Вратата се отвори. Ендър се ослуша. Провлачена стъпка. Вратата се затвори.

Той стана и пропълзя два метра до вратата. Там имаше някакво листче. Нямаше как да го прочете, разбира се, но знаеше съдържанието му. Сражение. Колко мило от тяхна страна. Пожелах си го и те изпълниха желанието ми.

Ендър бе вече облечен в бойния костюм на армия „Дракон“, когато включиха осветлението. Той незабавно хукна по коридора и в 06:01 бе пред вратата на помещението на своята армия.

— В 07:00 часа ще имаме сражение с армия „Заек“. Искам да загреем в условията на гравитацията и да се приготвим за боя. Събличайте се и тръгвайте към гимнастическия салон. Донесете си и бойните костюми защото оттам ще отидем направо в бойната зала.

— Няма ли да закусим?

— Не искам да се повръща в бойната зала.

— Не може ли поне да пуснем по една вода?

— Може, но не повече от десет литра.

Момчетата се засмяха. Онези, които не спяха голи, се съблякоха, всеки нарами бойния си костюм и се втурна след Ендър по коридорите към гимнастическия салон. Прекара ги два пъти на бягането с препятствия, после ги раздели на групи, които минаха поред на батута, на земна и халки.

— Не се изморявайте много, само се разсънете.

Не биваше да се притеснява, че ще се изтощят. Те бяха в добра форма, леки и подвижни, а в добавка и развълнувани от предстоящата битка. Неколцина от тях спонтанно се сборичкаха — очакваното сражение най-неочаквано превърна гимнастическия салон от скучно в най-забавно място. Тяхната увереност бе онази върховна увереност на хора, които никога не са участвали в подобна битка, но са убедени, че са готови за нея. Добре де, и защо да не си мислят така? Те наистина са готови. Както и аз.

В 06:40 им нареди да се облекат. Докато се обличаха, поговори с взводните командири и заместниците им.

— Армия „Заек“ се състои предимно от ветерани, а Карн Карби им стана командир едва преди пет месеца, но откакто е там, нито веднъж не съм се сражавал с тях. Той беше много добър като войник, а армия „Заек“ винаги е заемала достойно място в класациите. Но очаквам да видя заучени строеви положения и не се тревожа особено.

В 06:50 им заповяда да легнат върху постелките за земна гимнастика и да се отпуснат. След това в 06:56 им нареди да станат и на бегом да поемат към бойната зала. От време на време Ендър подскачаше, за да докосне тавана. Момчетата до едно подскачаха, за да докоснат същото място. Светлинната пътека в техните цветове ги отведе наляво. Войниците от „Заек“ бяха вече преминали надясно. И в 06:58 те стигнаха до своя портал, който водеше към бойната зала.