Читать «Денят не съмва за нас» онлайн - страница 7

Но да се върнем към Льогийу. Ставам, усмихвам се и стискам ръката му. Бретонец, разбира се. Среден на ръст, набит, със зелени очи, червеникави коси и изпъкнали, почти монголски скули.

— Льогийу, вие сте от Финистер, както ми изглежда.

Не ми изглежда, ами съм сигурен. Когато получих назначението си, погледнах в документите на Льогийу и Морван.

— Да, господине — отговаря Льогийу.

По самодоволния му и важен вид не ми е трудно да разгадая мислите му като с ехолот: няма по-хубаво нещо във Франция от Бретан. А в Бретан най-хубавото е Финистер.

— Къде е Морван?

— На борда е, но се извинява, неразположен е.

— Неразположен ли? В деня на тръгването?

— Именно — отговаря Льогийу и едва се усмихва полупритеснено, полусъучастнически.

— Кажете му, че утре го чакам в лазарета.

— Ще дойде — казва Льогийу.

Този отговор потвърждава диагнозата, която поставям само за себе си.

— Ще разгледате ли вашия лазарет, господине?

Вече бях посетил „Фудроаян“ и зная как изглежда лазаретът на АРПЛ. Но как да откажа на Льогийу удоволствието да ме въведе и да ми покаже подробно обзавеждането.

— Вижте, господине, всичко си имаме: операционен блок, реанимация и рентген. Има разлика с малките подводници, нали? Вижте операционната маса. Цяло чудо! Превръща се и в зъболекарски стол. Ето бормашината!

Намръщвам се неволно.

— Естествено — забелязва Льогийу — зъболечението не е много приятно.

— Колко зъби излекува доктор Мьорио?

— През последния рейс ли? Пет-шестина.

— Много е.

— Нали знаете, господине, колкото и да им казваме на момчетата да си оправят зъбите на сушата, те отлагат, отлагат… И накрая на нашата глава идва.

Това „нашата“ звучи окуражаващо, но с бормашината ще работя аз.

— А ето и хирургическите инструменти — продължава Льогийу. — Погледнете, господине, имаме дори готово вдянати игли. Помня времето, когато сами нанизвахме иглите и конците се изплъзваха по време на операция.

Това наистина е проблем. Но за хирурга, не за анестезиолога фелдшер. Явно това „ние“ ще продължи. Дали пък случайно Азът на Льогийу не се е поддал на инфлацията?

— Погледнете, господине — продължава той, — наскоро получихме електрически скалпел. Лекарите отдавна го искаха.

Кимам, без дума да обеля. Предимството на електрическия скалпел е, че той обгаря, разрязвайки — така се печели доста време. Но има опасност от пожар, най-вече заради етеровите пари. Знам един случай на сушата, когато оперираният се запалил на операционната маса. Надявам се само, че нещастникът е бил добре упоен. Не трябва да забравям да изключа скалпела, когато след операцията започна да почиствам раната.