Читать «Денят не съмва за нас» онлайн - страница 121

Верду и Вердьоле естествено неслучайно „еротизираха“ една класическа шега, сама по себе си от най-безобидните. Вечерта в леглото пред очите ми продължават да се въртят подробности от тази празнична вечеря. Светлината е угасена, но не мога да затворя очи. Не че сънят бяга от мен, аз го гоня от себе си.

На подводницата няма жени. Но, от друга страна, те са навред: във филмите, прожектирани в бюфета; в касетите, които моряците слушат след вахта, излегнати на койките със слушалки на ушите; в изтърканите от прелистване комикси; в романите, предавани от моряк на моряк с указание за най-интересните страници; в картичките с разголени хубавици, налепени по вратите или по-дискретно — на пултовете и бордовите табла; в маскирането с женски дрехи на „купона“; в разговорите между момчетата и ергенските хвалби и най-сетне — в съзнанието на целомъдрените и мълчаливите след края на вахтата й напрегнатото бдене около машините.

Забелязах нещо много интересно: колкото повече обича жена си един мъж, толкова по-малко говори за нея, дори на най-близкия си приятел. Но за децата си е словоохотлив. И ако му поискате снимка и той ви я подаде уж небрежно, те непременно ще бъдат снимки със съпругата му, уместно ще е да кажете пътьом добра дума за нея и да отрупате с похвали потомството. Често ми се случваше да играя такава роля в каюткомпанията и към края на рейса вече знаех всички офицери, които силно обичат жените си. Честна дума, завиждам им. Разбирам, че на тръгване от Брест не е никак леко да напуснеш топлото огнище. Ала връщането трябва стократно да възнаграждава тази мъка.

Атомната подводница бъка от сложна апаратура и е чудно как специалистите, работещи с нея, съумяват да я съчетаят с някакъв женски образ. Но те наистина съумяват.

В главния команден пункт има едно кътче от лявата страна, където се намират трите устройства на инерциалната система. Само АРПЛ и двата ни самолетоносача притежават тези изключително скъпи съоръжения. Те позволяват на рулевия да определя местонахождението с невероятна точност — нещо неоценимо на АРПЛ, където не можеш да се качиш на мостика, за да го определиш, нито пък да насочиш перископ към звездите, все заради скритостта.

Виждат се само три пулта, наредени един до друг (самите устройства са много обемисти и са скрити някъде вътре). Устройствата са три, защото след отплаването от Ил Лонг могат с течение на времето да дадат отклонение. Едно от тях се избира за водещо, другите две контролират.

За тях отговаря дребен брюнет с живи очи. Питам го как действат и той започва, изпълнен предварително със съмнения. Има защо. Не разбирам абсолютно нищо от обясненията му. Докато го слушам все по-разсеяно, погледът му бяга от пулт на пулт и забелязвам, че на всеки от трите пулта е залепена снимка с красиво женско лице.

— Кое от устройствата избрахте за водещо?

— Средното.

— Така ли? И защо точно него?

— Защото е най-красивото — отговаря той с почти нежна усмивка.

* * *

Тази сутрин Льогийу ме посрещна в лазарета с думите:

— Добър ден, докторе, току-що дойде един пациент. Лонжрон — електротехника. Иска да му направите пълни изследвания.