Читать «Денят не съмва за нас» онлайн - страница 119

Най-удивителното при подводничаря, на което се натъквах многократно по време на рейса, е чувството за изключителното му значение на борда. При това то съвсем не е илюзия. И важи не само за инженерите и печените техници, отговарящи за основните възли, но и за най-младите юнги. Драга читателко, позволете да ви приведа един твърде приземен пример: ако отговарящият за чистотата на тоалетните млад моряк не си свърши работата както трябва и ги остави да се запушат, в едно училище това би било немарливост, но на борда на подводницата си е цяла катастрофа. И без да навлизам в подробности, ще ви кажа, че ако въпросният юнга не е от най-чевръстите при „шлюзирането“ на „говняния сандък“ на дъното на океана, съдържанието ще замине, но ще остане миризмата, която ще предизвика яростното недоволство на екипажа.

Благодатното усещане, че вършат „важна работа“, че ако не са те, са застрашени сигурността и благополучието на подводницата, се изпитва от всички — то им помага да превъзмогнат най-тягостното лишение, липсата на слънце.

Курсант Вердьоле добре го почувствува в бюфета, когато изнасяше едно от литературните си четения, посветено на Бодлер. В програмата беше включена поемата в проза „Странник“, една от любимите на капитана, който сам даде текста на Вердьоле. Преди да се яви на изпитите в Националната административна школа, Вердьоле изучавал драматично изкуство и не четеше, а рецитираше. Това, че знае стотици стихове наизуст, предопредели от самото начало успеха му. Хората се дивяха на паметта му: „Не му е празна главата на «курсантелата»“ — обобщи Бишон всеобщото възхищение.

Освен това Вердьоле рецитира много добре. Когато стигна до „Странник“ и особено до последното изречение, в което вложи целия си талант: „Обичам облаците… облаците, които плуват там далеч, далеч… дивните облаци“, четирийсет човека замряха от вълнение. След като излязоха от вцепенението си, момчетата заръкопляскаха бурно и извикаха Вердьоле на бис. Вердьоле повтори поемата. След края две от момчетата се приближиха до него и го помолиха да им напише на един лист изречението, което така им легна на сърцата. На другия ден половината екипаж го повтаряше.

Докато си припомням тази случка, откъм „Веселата улица“ се носят шумове, викове и смях. Открехвам вратата много предпазливо — тъй като това е може би само хитрост, за да ме подмамят извън стаята, и надничам навън. Двамата курсанти, Анжел, Калонек и Сент-Енян се обстрелват с водни пищовчета, които Вердьоле е донесъл на борда заедно с други подобни хитроумни играчки. Предпазливостта ми е възнаградена. От само себе си се разбира, че ако се бях показал, двата лагера щяха веднага да се съюзят и да насочат стрелбата си към моя милост.

Драга читателко, колебая се дали да ви разкажа един от най-разхайтените номера на курсантите, тъй като се страхувам, че ще затвърдя у вас съвсем справедливото убеждение, че когато останат сами, мъжете се превръщат в деца. Но трябва да кажа в защита на курсантите, че животът на подводницата не се отличава много от училищните интернати и тук вървят същите стари шеги.