Читать «Денят не съмва за нас» онлайн - страница 123

— И имате угризения?

— Да.

— По отношение на жена си също, нали?

— Да.

— Защо?

— Защото мастурбацията според мен ме унижава в нейните очи.

— Унижава ви, защото в главата ви е влязло, че това е „перверзно сексуално поведение“.

— А не е ли вярно?

— Глупости. Знаете ли какво е перверзия, Лонжрон? Това е вкусът към злото. Да не мислите, че юношите, самотните хора, затворниците и изобщо мъжете, лишени от жена, мастурбират от вкус към злото? Правят го, за да задоволят една необходимост. И толкоз.

— Много ще ми олекне, ако можех и аз да мисля така, докторе.

— Ами мислете. Какво ви пречи? Енциклопедията ли? Тя по-добър лекар ли ви се струва от мен? На колко сте години, Лонжрон?

— На трийсет и една.

— И мислите, че човек става импотентен на трийсет и една година просто така, от днес за утре?

— Е, добре де, как човек става импотентен?

— Има физически данни: диабет, болести на кръвоносната система, алкохолизъм, наркомания. Да имате нещо такова?

— Като че ли не.

— Има и психически причини, които водят до временна импотентност. Например дълбоко любовно разочарование.

— А не, няма такова нещо! Нито веднъж не съм оставал без фамилиграма! — пали се Лонжрон. — Нито веднъж!

— Чудесно, Лонжрон! Можете да спите съвсем спокойно. Не сте импотентен. Ще видите, че всичко ще е наред, когато се приберете у дома.

— Ами ако имам диабет, докторе?

Засмивам се:

— Вие наистина сте се уплашили, а и въображението ви работи. Слушайте, Лонжрон, ако бяхте болен от диабет, щяха да го открият на сушата преди рейса.

— Да, но болестта би могла да се развие от последния преглед. Това беше преди шест месеца.

— Добре. Ще помоля Льогийу да ви направи кръвна картина и изследване на урината, за да се успокоите.

— Благодаря, докторе.

Доволен е. Шаманът ще му вземе малко кръв и малко урина. Той е успокоен още преди да са се получили отрицателните резултати. Ще му дам и най-обикновено лекарство за подсилване: това е друга магия. А най-вече настойчиво, властно ще му повтарям, че му няма нищо, абсолютно нищо.

— Докторе — казва той.

— Да, Лонжрон.

— Извинявайте, но искам това да си остане между нас.

— Разбира се, нали знаете, че има лекарска тайна. Никой извън лазарета няма да узнае.

— И Льогийу, нали?

— Лекарската тайна важи и за него.

Когато след обяда оставам сам с Льогийу, му споменавам бегло за тревогите на Лонжрон, защото не искам с него да се правя на тайнствен. Той ме слуша, без да си позволява някаква забележка, и когато стигам до твърдението на медицинската енциклопедия, че онанизмът е „перверзно сексуално поведение“, зяпва. И ми дава много добър съвет.

— Струва ми се, докторе, че няма да е зле да изнесете една лекция по тези въпроси в бюфета. По всяка вероятност Лонжрон не е единствен случай.

Намръщвам се:

— Така изведнъж да говоря за импотентността? Няма ли да е малко неделикатно? И то само няколко дена преди пристигането?

— Да, разбира се. Но можете да обявите, че ще говорите за венерическите болести и в такъв по-общ план ще се спрете на секса и внушенията за импотентност.