Читать «Принцесата на Марс» онлайн - страница 5

Веднага, щом се озовах на сравнително равен терен, накарах коня да премине в галоп. Препусках така до мига, когато малко преди залез-слънце открих следите на три неподковани коня, които бяха галопирали по следите, оставени от Пауъл.

Спуснах се след тях толкова бързо, колкото можех. Но твърде скоро падащият мрак ме принуди да спра и да чакам изгряването на Луната. Това ми даде възможност подробно да обмисля цялата ситуация. Може би опасността, съществуваше единствено в моето въображение, може би бях си я втълпил като някаква стара, суеверна жена и когато най-после настигна Пауъл, тревогата ми ще се превърне в повод за шеги. Но макар и да не съм сантиментален, бях направил от чувството си за дълг своего рода фетиш и се ръководех единствено от него, каквото и да ми обещаваше това в ситуацията, в която ме поставяше случаят. Благодарение на този свой принцип заслужих най-високи почести в три различни държави, станах пръв приятел на един стар, могъщ владетел и няколко по-малки крале, в служба на които острието на моята сабя неведнъж се обагряше в червено.

Към девет часа вечерта лунната светлина беше вече достатъчно силна, за да мога да продължа пътя си. Не беше трудно да препускам бързо по следата — в тръс, а дори и малко по-бързо. Към полунощ стигнах до малко езеро, на брега на което Пауъл имаше намерение да спре за почивка. Заварих мястото съвсем празно — нямаше никакви следи от бивакуване.

Забелязах, че тримата ездачи се бяха задържали край брега съвсем за кратко, най-вероятно за да напоят конете си, и отново са тръгнали след Пауъл, стараейки се да поддържат същата скорост, с която е яздел моят приятел.

Сега вече бях убеден, че това са апахи и че имат намерение да заловят Пауъл жив, за да си доставят сатанинското удоволствие да го изтезават. Накарах коня да ускори хода си, без да мисля за евентуалните опасности. Надявах се да догоня червените разбойници, преди да са настигнали Пауъл.

Малко по-късно моите размишления бяха прекъснати от далечното ехо на два изстрела. Разбрах, че в този миг Пауъл има нужда, от моята помощ повече от всякога. Смушках коня си, заставяйки го да препусне колкото може по-бързо по тясната, лъкатушеща планинска пътека.

Изминах около миля или може би малко повече, без да чувам повече отзвуците на схватката, когато изведнъж пътеката се изгуби в неголямо отворено пространство близо до билото на прохода. Гледката, която се откри пред мен, ме накара да замръзна на мястото си.

Обширната поляна беше побеляла от индиански вигвами, а около петстотин червенокожи воини се бяха скупчили около някакъв предмет в средата на поляната. Бяха тъй погълнати от това, което се намираше там, че изобщо не ме забелязаха. Можех съвсем спокойно да се върна назад и да избягам, възползвайки се от тъмнината. Но тази мисъл ми хрумна едва на следващия ден, когато си припомних целия развой на събитията.