Читать «Принцесата на Марс» онлайн - страница 13

Но колко нищожни и невинни изглеждаха те в сравнение с това огромно и ужасяващо олицетворение на омразата, жестокостта и смъртта. Мъжът, струва ми се, че мога да го нарека така, беше висок цели петнадесет фута и на Земята вероятно щеше да тежи не по-малко от четиристотин фунта. Седеше на своето ездитно животно така, както ние седим на коня си — обхващайки туловището му с долните си крайници. Дланите на двете му десни ръце придържаха огромното копие ниско отстрани на животното, а двете му леви ръце бяха разперени настрани, за да пазят равновесие. Животното, което яздеше марсианецът, нямаше никакви юзди, с които да бъде управлявано.

А самото животно! С какви ли думи би могло да се опише? Беше десет стъпки високо, имаше по четири крака от двете страни и плоска опашка, по-широка в края си, отколкото при основата и по време на езда я държеше изправена нагоре. Имаше голяма, широко отворена уста.

Също както и неговия господар, животното имаше кожа без нито един косъм по нея. Кожата му беше тъмносива, много гладка и блестяща, бяла на корема, а цветът на краката му постепенно се променяше от тъмносин при раменете и бедрата до яркожълт на стъпалата, които отдолу бяха пухкави като възглавнички и лишени от нокти. Така животното се придвижваше абсолютно безшумно. Това, заедно с голямото количество крайници, беше характерно за цялата марсианска фауна. Само два от видовете съществуващи на Марс бозайници — човекът и още едно животно — имаха добре оформени нокти. Копитни животни не се срещаха изобщо.

Зад първото чудовище яздеха още деветнадесет такива, приличащи му във всички подробности, въпреки че както по-късно разбрах, всяко от тях имаше свои индивидуални черти, които им позволяваха да се различават едно от друго, макар общият им изглед да беше почти еднакъв. Тези материализирани нощни видения ми направиха потресаващо впечатление.

Инстинктът за самосъхранение ми подсказа единствения възможен изход в моето сегашно положение на гол и невъоръжен човек — трябваше да се отдръпна колкото, може по-бързо от острието на насоченото срещу мен гигантско копие. В следващия миг се реших на отчаяно салтомортале, в резултат на което трябваше да се озова на покрива на постройката, която правилно бях определил като марсиански инкубатор. Моето усилие се увенча с успех, който изненада самия мен не по-малко, отколкото марсианските воини. Защото се издигнах във въздуха на не по-малко от тридесет фута и се намерих от другата страна на инкубатора на разстояние повече от сто фута от моите преследвачи. Кацнах на мъха съвсем леко, без никакви неприятни последици и когато се обърнах, видях моите неприятели да стоят край същата стена, до която се намирах преди малко. Някои от тях ме наблюдаваха с поглед, който, както по-късно се убедих, изразяваше крайна изненада, а другите ми се сториха сякаш доволни, че не съм сторил нищо лошо на потомството им. Разговаряха тихо, жестикулирайки и сочейки към мен.

Когато се убедиха, че не съм причинил никакво зло на децата им и че всъщност съм гол и невъоръжен, започнаха да гледат към мен не толкова зверски, но най-много допринесе за промяната в отношението им моят невероятен скок.