Читать «Принцесата на Марс» онлайн - страница 15

Тишината трая доста време и вече започваше да става непоносима, затова реших да рискувам и да му отговоря. Както предполагах, със своето поведение той искаше да ми даде да разбера, че има мирни намерения — хвърлянето на оръжието настрани и оттеглянето на групата воини на доста голямо разстояние навсякъде на Земята би било съвсем ясно изтълкувано именно по този начин. Защо в такъв случай на Марс да означава нещо друго?

Сложих ръка на сърцето си и като се поклоних на марсианеца, казах, че макар да не разбирам езика, на който ми говори, неговите постъпки свидетелстват за мирните му и приятелски намерения, а мирът и дружбата в този миг са нещо много важно за мен. Разбира се, моята реч, от която той не разбра нито дума, е могла да му прозвучи като безсмислено бърборене, но сигурно е разбрал правилно значението на онова, което направих веднага след нея.

Пристъпих към него, протягайки ръце, взех гривната от дланта му и я закопчах на ръката си малко над лакътя. После му се усмихнах и отпуснах ръце надолу в очакване. Широката му уста също се разтегна в усмивка, той ме хвана с един от своите средни крайници за ръката и ме поведе към своя „кон“. Едновременно с това даде знак на своите воини да се приближат. Те се втурнаха към нас, лудо препускайки, но с рязък жест на ръката той им заповяда да спрат. Сигурно се опасяваше, че ако отново се изплаша, този път мога изобщо да изскоча от полезрението им.

Размени няколко думи с хората си, даде ми да разбера, че ще яздя с един от тях, и се качи на своето животно. Посоченият воин протегна към мен две или три от ръцете си и ми помогна да се наместя зад него на лъскавия гръб. После целият отряд зави надясно и се впусна в галоп към мержелеещата се на хоризонта планинска верига.

Пленник

Изминахме може би около десет мили, когато равният терен започна бързо да се издига. Приближавахме, както по-късно разбрах, към брега на пресъхнало море, а моят първи контакт с марсианците се осъществи на неговото дъно.

Малко след това стигнахме до подножието на планините и след преминаването през тесния овраг се озовахме в обширна долина. Далече някъде напред тя завършваше с плато, на което беше разположен огромен град. Препуснахме в посока към него. Скоро стигнахме до необикновено широки стълби, водещи до върха на платото, и след изкачването им тръгнахме по нещо, което приличаше на разрушено и изоставено шосе.

Оглеждайки отблизо постройките, край които минавахме, забелязах, че са празни и макар не твърде повредени, изглеждаха така, като че ли не бяха обитавани от години, а може би и от векове.

В центъра на града се намираше голям площад. Там и в сградите, които се издигаха край него, забелязах няколкостотин марсианци, принадлежащи към същата раса като тези, които ме бяха пленили. Нямаше съмнение, че съм пленник, въпреки учтивостта на водача.

Всички бяха голи, носеха само накити. Жените не се различаваха много от мъжете, само дето кучешките им зъби бяха по-дълги и в някои случаи достигаха до ушите им. Имаха по-дребни тела с по-светла кожа, а пръстите на ръцете и краката им имаха зачатъци от нокти, които у мъжете напълно липсваха. Възрастните жени бяха високи от десет до дванадесет фута.