Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 51

На влизане двамата тръгнаха право към хола, а аз свърнах към кухнята. Извадих една кутия сок от грейпфрут от хладилника и отдалеч им махнах, че ще си лягам, просто изнемогвах. Преди да изкатеря стълбите, гаврътнах половината сок.

Когато се събудих, слънцето се бе облещило на прозореца, а птиците пееха и чуруликаха. Най-напред се намръщих при мисълта, че са ме пребили през нощта, после станах. В къщата бе съвършено тихо. Почти примрях от удоволствие, когато затворих очи под душа, накрая пуснах ледена вода.

Излязох на верандата с кафето и цигарата. Примъкнах си един стол на сянка. Хвърлих поглед към гората, която започваше на стотина метра. Този път я гледах с по-различни очи. Споменът за рухналото върху къщата дърво придобиваше друг смисъл. Предпочетох да гледам другаде. Кафето беше страхотно, но се сетих за Глория и ме домързя да ставам за допълнителна бучка захар. Тъй и тъй беше безполезно, дори паница брезов сироп щеше да ми нагарча.

Нямах идея как можеше да свърши подобна история. Не бях убеден, че времето лекува болката. Ако изхождах от собствения си опит, човек не биваше да разчита на това. Питах се какво ли предстоеше да се случи. Изпитвах писателско любопитство, но като човек бях готов да дам всичко, за да си спестим продължението. Най-вече защото нещата можеха дори да се влошат — току-виж, я открили! — което щеше да ни хвърли в още по-безнадежден кошмар. Убийци, маниаци, смахнати — колкото щеш!

Тази възможност съвсем ме разби, улових се за челото с една ръка. Какви непоносими моменти щях да изживея с другите двама, помислих си аз. Дори да се споглеждаме, да се храним заедно, да слушаме тишината и да чакаме, да подскачаме при всяко иззвъняване на телефона, самата мисъл за това ме задушаваше, а главата ми закима сама. По-добре да плувах в поле от къпинови храсти или да погълнех кутия пирони. Погледът ми от само себе си се обърна към мерцедеса. Колата плуваше в светлина. Припомних си как веднъж бях забравил продукти в багажника. Марлен вероятно беше прибрала чантите и също ги беше забравила. Сигурно в момента ферментираха. Представих си разлятото по дъното масло. Това беше добър повод да се размърдам и да се почувствам полезен. Надигнах се. Всъщност целият претекст с манджата нямаше никакво значение, но все с нещо трябваше да се заема. Не исках да се сблъскам челно с този ден, а по-скоро да го сръфам оттук-оттам. В багажника нямаше продукти, а само няколкото пуловера, които бях напъхал, преди да тръгнем в гората. Взех ги с мисълта да ги подредя, което щеше да ми даде време да размисля какво друго можех да предприема. Накамарих ги на ръката си и сложих ръка на горещата ламарина, за да захлопна багажника. Дръпнах я начаса и я замятах във всички посоки. Още бях под шока от изненадата, когато осъзнах една потресаваща подробност. Дъхът ми секна. Проверих дали не е останало нещо в багажника. Втурнах се в колата и дори проверих под седалките. Бях толкова превъзбуден, че си подвиквах. После се впуснах на бегом и влязох в къщата.