Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 3

Уверих се сам, прехвърляйки ги през пръсти, докато той отмяташе косите си назад. Нямаше нищо ценно и с едно движение напълних кошчето за отпадъци.

— Почвам да се питам да не би да има някакъв проблем в пощата — рекох. — Сам видя, в последното писмо ми пишеше: „Дръжте се, ще ви изпратя чека до няколко дни.“

— Да бе, сигурно си мисли, че имаш желязна хватка!

Върхът беше, че не знаех как да се свържа с него. Като за издател пътуваше много. Може пък да ми беше пратил парите от другия край на света, но самата мисъл ме изнервяше. Може да беше пропилял всичко на залагания и сега да стоеше обран на някоя улица, полугол, без очила, без документи, без нищо, дори без чекова книжка. Не знаех какво да мисля. Бяхме затънали в заеми до шията.

— От друга страна винаги някак си съм се оправял — смотолевих.

Анри се надигна, кискайки се. Беше по-скоро едър, към деветдесет кила, и леглото изскърца.

— О! По дяволите! Според теб тук пуши ли се? — попита ме.

— Що не?

— Помислих да не те дразни димът.

— Аз страдам от сърце, а не от бели дробове, Анри. Но както виждаш, то заработи отново, тъй че ще се правим все едно нищо не се е случило и повече няма да говорим за това, нали така?

Той извади кутията си и ми подаде една цигара. Не ме изкушаваше, но си я взех. Беше ми за пръв път, откакто се върнах от оня свят. С филтър. Анри изпрати първото облаче към тавана.

— По моему бакалинът ще издържи още седмица. После не знам.

— Напразно се нерви. Мангизите ще пристигнат всеки момент.

— Отида ли при него, винаги ми размахва сметката. Днес пак я разви под носа ми и ми каза: „Дайте да се разберем, не ми се ще най-накрая тази лентичка да опре до земята“. После добави: „Разбрахме се, човече, мисля, че бях ясен, а?“

— Боже мили! Понякога наистина ни хващат за гърлото!

— А, не бе! Тръгнах си с две консерви сардини и типов хляб с изтекъл срок на годност.

— По дяволите. Иначе всичко наред ли е?

— Виж… оттук не можеш да придобиеш точна представа.

За миг се умълчахме, после забих фаса в пепелника и го изпомачках във всички посоки.

— Чуй ме! Нима не съм успявал винаги да се справя с тези проблеми, та трябва да си блъскаш главата?

— Да, ама трябва да ми влезеш в положението. Подскачам, щом някой почука на вратата, и ми се налага поне по един час да забаламосвам всички местни търговци, за да получа последна отсрочка. Веднъж бях дошъл да те осведомя, че ще ни отрежат телефона, ама ти спеше. Възползвам се, че си буден, за да те информирам, че белята стана, вече ни изключиха.

— Как така са ни отрязали телефона?

— Нямам представа, обаче го направиха, без да им мигне окото. По последни данни все още имаме ток, вода и газ. Знай обаче, че това ми е бял кахър, защото ще ни натирят, преди да ги спрат.

— Стига, де! Откъде го измисли! Гарантирам ти, че скоро ще имаме мангизи. В това не се съмнявам. И нямай грижи, ще предприемем каквото решихме.

Хареса ми начинът, по който ме погледна, когато изрекох тези думи. Направи няколко гримаси с устните, после бавно кимна с глава.

— Няма промени, нали? Вдругиден?