Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 5

Той отстъпи крачка назад. Аз се поотместих встрани, за да го заслепи слънцето. Същият ефект произвеждах и върху някои от читателите ми, донесоха ми за няколко случая на истерия в големите градове. Юнакът леко се олюля.

— Ще съм тук още с отварянето — завърших.

С няколко разкрача се озовах зад ъгъла на улицата. Но тоя не беше единственият, имаше още десетина като него и повечето бяха нагъчкани около къщурата ми. Придвижването в района се родееше с преодоляване на полоса. Нима не беше повече от ясно, че в тая страна предпочитаха писателите мъртви, отколкото живи? Прибрах се криво-ляво, подпирайки се о стените. Трябваше да видите как най-великият писател на своето време се тътрузи, привел гръбнак, като последната отрепка. Очевидно все още не бях станал класик. Това щеше да влуди Бети.

Пощенската кутия се беше нагряла, дори пареше. Отворих я. Тя изскърца сред тишината на улицата. Стиснах зъби, до такава степен бе празна и до такава степен това ме вбесяваше. Дощя ми се да я изтръгна и да я запокитя в предното стъкло на някоя кола, но и без това бях достатъчно отегчен. Не посмях да прескоча портичката на градинката, ами внимателно я отворих и влязох.

Вкъщи нямаше жива душа. Запитах се къде ли се е запилял. Отидох да си взема една бира и когато се върнах в голямата стая, забелязах, че беше чистено. Не го бях осъзнал веднага, а се набиваше на очи и това направо ме разби. Водех непрекъсната битка с него за тия истории с почистването, но той се поболяваше само при мисълта, че трябва да пусне прахосмукачката. Представям си какво му бе коствало. Поклатих доволно глава.

Тъкмо заглеждах под килимите, когато той влезе. В ръцете си държеше пълна с храна кутия. На върха на носа му се бе оттекла капка пот.

— Тук ли си вече, кльощав? — подхвърли той, усмихвайки се.

Виждах ни повече, ни по-малко шунка и цял куп бутилки алкохол, и то не от най-лошия. По дяволите, ако разбирах нещо.

— Но, Анри…

Пакетът явно му тежеше. Направи гримаса.

— Дявол да го вземе! Тоя път бяхме на ръба!

Съпроводих го до кухнята.

— Браво бе, свалям ти шапка! Питам се как си се оправил…

Той остави кутията на масата, пуфтейки. Капката се отрони и видях как падна вътре.

— Ами пристигна с пощата сутринта! — обясни ми той. — Хубавичко им го размахах под носа.

Свеж повей с дъх на мента премина през стаята. Взех спокойно един стол и се отпуснах на него.

Тия чекове превръщат живота ви в спускане по руска планина. Никога не бих си го признал, но ми се струва, че вдън сърцето ми, където никога не е прониквал лъч светлина, а самият аз почти никога не си позволявам да заглеждам, в тези неведоми дълбини, насред пълния мрак, подобни ситуации май ми доставят известно удоволствие. Дори просто заради усещането, че са те притиснали до стената и в последния миг стената се срутва. Пък и заради удовлетворението да размахаш отново блестящата сабя и да им резнеш езика. Не бива да си спестяваме малките удоволствия. Някой ден обръщаш джобовете си за една нещастна бира, а на другия всички бирени кутии в града се търкалят в краката ти. Не че светът е зле сътворен, де. Анри бе на мнение, че е минал възрастта да търпи други да го тормозят. Ама не можеше да ги спре. Просто имахме двадесет и две години разлика и това все някак трябваше да се отбележи.