Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 20

Сега я чувах как стене. Вече ми се бе случвало да видя Глория в обятията на мъж, дори веднъж я сварих гола вкъщи, в компанията на Ерик, но си продължих по пътя, подсвирквайки с уста, какво ми дремеше?! Този път обаче се надигнах, без да мога да кажа защо. Ушите ми горяха. Потупах по рамото момчето, което се трудеше над Глория.

— Е, как е, добре ли си? Никога ли не си поемаш дъх?

Момъкът бе доста млад, поне два пъти по-млад от мен. Извърна се и в очите му се четеше, че светът му принадлежи. В моите пък пишеше, че ако наистина смята така, го очаква голяма изненада. Глория развали вълшебството, като се вмъкна помежду ни и ме хвана за ръкава.

— Бога ми, изглеждаш странно! — пошегува се тя. — Ще те отведа до твоята пейчица.

Младежът гледаше встрани и въздишаше.

— О, моля те, разкарай го веднага тоя! — рече намръщен той.

Оставих се да ме отведе, без да кажа нито дума. Не бях в състоянието, което тя ми приписваше, но не възразявах да приседна за малко. За мен случаят беше приключен и избликът на гняв беше преминал. Разперих ръце върху облегалката на пейката и отметнах глава назад. Небето беше наситено черно. Усетих ръката на Глория да тършува в джоба на ризата ми и след три секунди имах запалена цигара в устата си. Трябва да признаем, че животът е озарен от проблясъци на съновен покой. В последна сметка вечерта ми се струваше съвършена, а нощта бе леко стипчива, като в сънищата, жалко само че не повяваше лек южняк, колкото да ми погали косите.

Когато надигнах глава, установих, че бях съвсем сам. Стори ми се, че това е допълнителна причина да запазя усмивката си и не се опитах начаса да разбера къде се намирам. След някое време се прокашлях. Прибрах ръцете си на коленете. Нямаше жива душа ни отляво, ни отдясно. Захапах устната си. После нещо затрепери в мен, подобно на стоманена жица, опъната от корема до мозъка ми, не мога да го опиша другояче, самият аз бях изненадан и не можех да кажа дали това е хубаво или лошо. Отново се наведох напред и можах да установя, че онези не се бяха преместили, а само се бяха подпрели на едно дърво.

— О, Господи Боже! — измърморих аз и се надигнах.

Глория беше затворила очи, а младежът бе гърбом към мен и я мастурбираше с едната ръка, поради което никой не забеляза появата ми. Нищо по-лесно от това да запретнеш минижуп, а Глория имаше красиви, дълги и обточени бедра. Наистина почваше да ме дразни. Не се вземах за неин баща, нито се чувствах потиснат, ама вече откровено ми пилеше нервите. Виждах ръката й впита във врата на младежа. Почти се беше изправила на пръсти. Намесих се тъкмо когато момъкът си плю в шепата.

Сграбчих го за косата. Оня изрева като магаре, откъснах го от обятията й, а той се търкулна на тревата. Не оставих време на Глория да се опомни, сграбчих я за китката. Стрелнах я с черните си очи, обкръжени от червени клепачи.