Читать «Проклета въртележка» онлайн - страница 22

Никога не съм претендирал, че познавам жените по-добре от кой да е друг. Впрочем очаквах Глория да коленичи до младежа, който се гърчеше на тревата и да покрие лицето му с целувки. Вместо това тя гледаше мен. Изглеждаше съвършено спокойна, просто приглаждаше косата си с разперени пръсти, леко отпусната в ханша. Не знам дали е само мое впечатление, но не съм срещал под път и над път момичета, които да свалят гарда хей така. Затова напразно ме търсят за подписки в полза на еманципацията на жените, по моему те и така си я завоюват сами. С върха на пръстите си докоснах онова място на лицето си, което започваше да се подува. Оня успя някак да застане на четири крака, без Глория да го удостои с поглед. Тя беше заета с превръщането на тялото си в светлина или нещо подобно и не ме изпускаше из очи. Избухнах в нервен смях, за да й покажа, че може да спре дотук с експериментите. Поне петстотин пъти бях писал, че човек не може да има всичко в живота и имах собствено виждане за нещата.

Сега, когато битката беше приключила, започнах да клокоча вътрешно от ужасна ярост. Когато си пил, е добре да избягваш прекомерното движение, защото алкохолът циркулира по-бързо във вените и ми се налагаше едновременно да овладявам яростта си и да бдя над равновесието си. Разбира се, тя навярно си въобразяваше, че съм се сбил заради нея, да, бях почти сигурен. Момичетата не си задават много въпроси, доверяват се на привидностите и вие се изтъпанчвате пред тях като някой задъхан и разрошен глупак, а всички доказателства са във ваш ущърб. Да се поболееш направо. Както беше тръгнала, можех да се обзаложа, че скоро щеше да ми се усмихне. Държах да си го спестя. Приближих се до нея стиснал зъби, за да не я ухапя. Тогава тя разбра, че нещо не бе съвсем в ред, защото сведе очи. Младежът се опита да се надигне, като се подпираше на едно дърво, но отново се свлече на коленете си. Сграбчих Глория за едната ръка.

— Ооооо… Боли ме, бе!

— А така, тръгвай с мен! — изръмжах аз.

Тъкмо се оглеждах в огледалото на банята, когато Анри изникна зад гърба ми. Запали цигара, без да бърза.

— Добре де, ще науча ли най-сетне какво се е случило?

Скулата ми грееше в яркочервено, а лявото ми ухо бе виолетово. Усещах да се надига главоболие. Пуснах студената вода.

— Тя не ти ли обясни? — измрънках аз.

По пътя към вкъщи си мълчах, защото докарахме двамина, които живееха до нас. Беше четири сутринта и Глория се изниза в стаята си, като не пропусна да захлопне злостно вратата. Държах се разтреперан за краищата на мивката. Чувствах се гадно.

— Виж какво, Анри — подех аз. — Дай да погледнем нещата каквито са: тя ще ни побърка и ти го знаеш не по-зле от мен. Признавам, че последните дни се беше кротнала, ама за малко, и да ти кажа, Анри, това си беше затишие пред буря…

Той започна да пристъпва от крак на крак. Разбираше чудесно думите ми, но все пак тя му беше дъщеря и за него беше по-трудно да го преглътне.

— Добре де, но все пак ти може би малко преувеличаваш — рече той.