Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 51

Тереза отново се обърна към Гарет и се запита на колко ли е години. На трийсет и няколко вероятно — не можеше да определи точно. Дори и това, че го гледаше отблизо, не ѝ помогна — лицето му беше толкова обветрено и измършавяло, че положително го състаряваше.

Отново си помисли, че той не е най-хубавият мъж, когото бе виждала, но от него се излъчваше нещо, което привличаше погледа, нещо, което трудно можеше да се улови.

Когато се чу по телефона с Диана, преди да дойде на срещата, се беше опитала да ѝ го опише, но тъй като той не приличаше на никого от мъжете в Бостън, които познаваше, не ѝ се удаде лесно. Каза ѝ само, че е горе-долу на нейната възраст, че е хубав по негов начин, но че изглежда естествено атлетичен, сякаш телосложението му е в резултат на живота, който си бе избрал да води. Толкова можа да ѝ каже засега, макар че след като отново го видя отблизо, разбра колко е далече всъщност от истината.

Диана се бе въодушевила много, когато ѝ каза също, че привечер той ще я води на разходка с яхтата. Тереза обаче бе обхваната от известни притеснения веднага след като прие поканата. Известно време изпитваше страх от мисълта, че тръгва сама с напълно непознат човек — и то в открито море, — но опита да се успокои, че опасенията ѝ са неоснователни. „Ами това е нещо като среща — насърчаваше се тя през целия следобед. — Не ѝ придавай особено голямо значение.“ Когато обаче стана време да тръгва към яхтклуба, не беше напълно уверена, че е така. Накрая реши да го приеме като нещо, което трябва да свърши, и то не само заради самата себе си, но и заради Диана, която щеше да я смъмри, ако се откажеше.

Когато наближиха протока, Гарет Блейк завъртя щурвала. Яхтата откликна и започна да се отдалечава от бреговете, насочвайки се към дълбоките води на междуостровния воден път. Докато въртеше щурвала, Гарет обръщаше глава ту на една, ту на друга страна, внимавайки да не се доближи много до други плавателни съдове. Въпреки променливия вятър, той създаваше впечатлението, че владее напълно яхтата и че знае точно какво прави.

Птици, подобни на чайки, кръжаха над тях, докато яхтата се плъзгаше по повърхността. Платната ѝ плющяха силно от попътния вятър, водата препускаше от двете ѝ страни. Като че ли всичко наоколо се движеше под сивеещото небе над Северна Каролина.

Тереза кръстоса ръце пред гърдите си и се пресегна да си вземе пуловера. Нахлузи го и се зарадва, че бе предвидила да го вземе със себе си. Въздухът беше станал по-хладен, слънцето се спускаше по-бързо, отколкото бе очаквала и чезнещата светлина се отразяваше във ветрилата и хвърляше сенки почти върху цялата палуба.

Точно зад лодката буйната вода съскаше и се въртеше и тя се наведе, за да я погледне по-отблизо. Наблюдаването на разпенена вода действаше хипнотизиращо. Стараейки се да пази равновесие, тя се хвана за парапета и усети, че има нужда да бъде загладен още малко с шкурка. Когато обаче се вгледа, видя, че грапавината се дължи на издълбаните в дървото думи: