Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 49

Мислеше, че започва да се съвзема, но когато дойде време да опакова вещите ѝ, почувства, че сърце не му даваше да го направи. Накрая баща му взе нещата в свои ръце. След като прекара цял един уикенд в гмуркане, Гарет се прибра и завари дома си опразнен от вещите на Катерин. Къщата му се стори пуста и той не видя причина да остава в нея повече. До един месец я продаде и си купи по-малка край Каролина Бийч, като си мислеше, че най-накрая ще може да се съвземе напълно. До известна степен вече трета година успяваше.

Но баща му не бе прибрал всичко. В една малка кутия, която държеше в нощното си шкафче, Гарет беше запазил няколко неща, с които не можеше да се раздели — картичките за Деня на свети Валентин, брачната ѝ халка и още няколко дреболии, които за другиго не представляваха никаква ценност. Обичаше късно вечер да ги подържи в ръцете си и дори, когато баща му понякога му казваше, че вече се е съвзел, той се съгласяваше, но знаеше, че лъже — че не е така. За него нищо вече нямаше да бъде същото.

Гарет Блейк отиде на пристанището за яхти няколко минути по-рано, за да приготви „Хепънстанс“ за път. Свали калъфа на платното, отключи каютата и провери общото състояние на яхтата.

Баща му се беше обадил по телефона минута преди той да тръгне, и Гарет се сети за разговора им.

— Искаш ли да наминеш за вечеря? — беше го попитал той.

Гарет му отговори, че няма да може.

— Ще изляза на разходка с яхтата, но няма да съм сам.

След кратка пауза баща му попита:

— С жена ли?

Гарет му разказа набързо за запознанството си с Тереза.

— Струваш ми се малко възбуден за предстоящата ти среща — отбеляза баща му.

— Не, татко, не съм. И това не е среща. Нали ти казах, просто отиваме на разходка. Тя никога не се била качвала на платноходка.

— Хубава ли е?

— Какво значение има?

— Никакво, но чувствам, че се вълнуваш като пред среща.

— Не е среща, татко.

— Щом тъй казваш…

Гарет я видя да върви по пристана минути след седем часа. Беше облечена с къси панталони и червена блуза без ръкави, в едната ръка носеше кошница, а в другата — пуловер и леко яке. Не изглеждаше развълнувана като него, а и лицето ѝ не издаваше какво мисли, докато се приближаваше до него. Той се помъчи да се отърси от мислите си, когато накрая тя застана до лодката.

— Здравей! — поздрави го тя непринудено. — Не закъснях много, нали?

Той свали ръкавиците си, докато ѝ отговаряше:

— О, здрасти! Не, изобщо не си закъсняла. Аз дойдох по-рано, за да подготвя нещата.

— И какво, приключи ли?

Той хвърли един поглед навсякъде.

— Да, струва ми се. Чакай да ти помогна да се качиш.

Той остави настрана ръкавиците и протегна ръка. Тереза му подаде нещата, които носеше, и той ги остави на една от седалките, наредени на палубата. Когато пое двете ѝ ръце, тя почувства мазолите на дланта му. След като я качи благополучно на борда, той посочи с ръка към щурвала и попита:

— Готова ли си да отплаваме?

— Когато кажеш.