Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 50

— Тогава иди да седнеш отпред. Сега ще я изкарам от пристанището. Искаш ли да пийнеш нещо, преди да тръгнем? Имам газирана вода в хладилника.

Тя поклати глава.

— Не, благодаря. Чувствам се добре в момента.

Тя огледа палубата и си избра да седне на една от ъгловите седалки. Видя го как завъртя ключа и задейства двигателя. После той отстъпи назад от щурвала и освободи двете въжета, с които лодката бе привързана към пристана. „Хепънстанс“ бавно започна да се измъква на заден ход. Леко изненадана, Тереза отбеляза:

— Не знаех, че има и двигател.

Гарет се обърна през рамо и отвърна с висок глас.

— Той е малък, служи само за излизане и влизане в пристанището. Сложихме нов, след като я ремонтирахме.

„Хепънстанс“ се отдалечи от пристана, после и от акваторията за яхти. Когато излезе на открития между островен воден път, той я обърна към вятъра и изключи двигателя. След като сложи отново ръкавиците си и вдигна бързо платното, Гарет застана до Тереза и се наведе близо до нея.

— Внимавай да не си удариш главата… Гикът ще се завърти над теб.

Последваха няколко чевръсти движения на ръцете му. Тя наведе глава и установи, че всичко стана точно както ѝ бе казал. Гикът се завъртя над главата ѝ и прикрепеното към него платно улови вятъра. Още не бе мигнала, и Гарет се озова отново зад щурвала. Докато правеше някои корекции, току обръщаше глава, за да поглежда към платното, явно да се увери, че всичко е наред. Цялата работа не отне повече от трийсет секунди.

— Не знаех, че се налага да извършваш всичко с такава бързина. Все си мислех, че ветроходството е мързелив спорт.

Той я погледна през рамо. И Катерин обичаше да седи на същото място и на светлината на залязващото слънце за миг си представи, че тя е там. Побърза да пропъди тази мисъл и се изкашля.

— То си е така, но едва когато се излезе в открито море и наоколо няма никой. В момента обаче плаваме по междуостровния воден път и трябва да внимаваме, докато се разминаваме с другите плавателни съдове.

Той поддържаше щурвала почти неподвижно и Тереза почувства как „Хепънстанс“ постепенно започна да набира скорост. Тя стана от мястото си, тръгна към Гарет и се спря до него. Духаше вятър и макар че го усещаше по лицето си, имаше чувството, че не е достатъчно силен, за да издуе ветрилото.

— Така. Е, мисля, че всичко е наред — рече той с усмивка и я погледна. — Ще плаваме, без да става нужда да променяме ъгъла на ветрилото. Освен ако вятърът не задуха в друга посока.

Те се движеха към протока. Тъй като виждаше колко е съсредоточен Гарет в управлението на яхтата, Тереза си мълчеше. Оглеждаше го с ъгълчето на окото си — силните му ръце на щурвала, дългите му крака, които поемаха тежестта на тялото му според накланянето на лодката от вятъра.

В настъпилото мълчание Тереза се огледа наоколо. Като повечето ветроходни яхти и тази имаше две нива — долната външна палуба, където се намираха те, и предната палуба, по-висока с около метър и двайсет, която се простираше до носа на лодката. Там беше разположена каютата с два малки илюминатора, покрити отвън с тънък пласт сол, който пречеше да се види вътрешността ѝ. Тясна врата водеше към каютата, но беше толкова ниска, че човек трябваше да се наведе, за да прекрачи вътре.