Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 52

„Построена през 1934 г. — възстановена през 1991 г.“

Вълни, предизвикани от по-големите кораби, ги разклащаха от време на време и Тереза тръгна отново към Гарет. Той беше завъртял отново щурвала, този път по-рязко, и тя долови бърза усмивка по лицето му, когато ѝ посочи напред, към безбрежния океан. Остана да го наблюдава, докато той извеждаше яхтата от водите на протока.

За първи път в живота си бе направила нещо спонтанно, нещо, на което допреди седмица дори не си бе представяла, че е способна. И сега, когато го направи, не знаеше със сигурност какво да очаква. Ами ако се окаже, че Гарет изобщо не се побира в представите ѝ? Вярно, щеше да се прибере обратно в Бостън с отговор… но засега смяташе, че не бива да си тръгва веднага. Прекалено много неща се случиха вече…

Когато „Хепънстанс“ се отдалечи достатъчно от останалите кораби, Гарет помоли Тереза да подържи щурвала.

— Просто го дръж в това положение.

Той отново нагласи платната, този път много по-бързо, както ѝ се стори. След като се увери, че яхтата се движи по посока на вятъра, застопори щурвала с въже, вързано с малка хлабавина за стаксела.

— Така, това ще свърши работа — каза той и потупа щурвала, за да провери дали не се измества. — Вече можем да седнем, ако искаш.

— Но няма ли да го държиш?

— Нали затова го закрепих така. Понякога, когато вятърът се променя често, щурвалът трябва да се държи през цялото време. Но тази вечер извадихме късмет с времето. Можем да плаваме с часове в тази посока.

Гарет тръгна към седалката, която си беше избрала Тереза, и след като провери дали няма нещо зад гърба ѝ, което да закача дрехите ѝ, се разположи срещу нея. Вятърът духаше в лицето ѝ, тя приглади косата си назад и отмести поглед към водната шир и слънцето, което бавно се спускаше по далечния хоризонт.

Гарет я наблюдаваше. Сигурно е висока някъде към метър и седемдесет, предположи той, има стройна фигура и хубаво лице, прилича на фотомодел от списание. Но според него тя привличаше не само с външния си вид. Беше интелигентна, което се долавяше веднага, и уверена в себе си, сякаш живееше по свои собствени правила. А тези качества имат значение, без тях красотата не струва нищо.

Докато я гледаше, по някакъв начин тя му заприлича на Катерин. Особено по израза на лицето ѝ — такъв един мечтателен, както бе загледана във водата. Без да иска, мислите му се върнаха назад до деня, в който двамата с Катерин бяха излезли с яхтата за последен път. Отново изпита чувство на вина, въпреки че полагаше усилия да го потисне. Тръсна глава и разсеяно разхлаби каишката на часовника си, после отново я върна на предишното ѝ положение.

— Наистина е много красиво тук — заговори най-накрая Тереза и се обърна към него. — Благодаря ти, че ме покани.

Стана му приятно, че тя наруши мълчанието.

— Чувствай се удобно. Хубаво е човек да има компания от време на време.

Тя се усмихна и се запита какво ли искаше да каже.