Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 41

Постройката беше стара и дървена, избеляла от соления въздух и морските ветрове. Едната ѝ страна гледаше към междуостровния воден път „Атлантик“. Ръчно нарисувана табела висеше на две ръждясали вериги, а витрините носеха отпечатъка на хиляди дъждовни бури.

Тя слезе от колата, приглади назад няколко кичура, паднали върху лицето ѝ, и тръгна към магазина. Спря се, преди да отвори вратата, за да си поеме отново въздух и да събере мислите си, после прекрачи прага, полагайки огромни усилия да изглежда така, сякаш е най-обикновена клиентка.

Тръгна бавно между щандовете, като поглеждаше към купувачите, някои от които вземаха по нещо от рафтовете, оглеждаха го и пак го връщаха на мястото му. Търсеше да открие с поглед някого, на когото да личи, че работи тук. Вглеждаше се крадешком във всеки мъж в магазина и се питаше: „Вие ли сте Гарет?“ Но всички изглеждаха външни хора.

Тя продължи към задната стена и се озова пред един щанд, над който висяха в рамки изрезки от вестници и списания. След като ги огледа набързо, се наведе по-близо и изведнъж установи, че се е натъкнала на отговора на първия си въпрос относно загадъчния Гарет Блейк.

Най-накрая видя как изглежда той.

Първата изрезка от вестник беше за подводния спорт и обяснението под снимката гласеше: „Гарет Блейк от «Аланд Дайвинг» подготвя курсистите си за първото гмуркане в океана.“

На снимката Гарет оправяше ремъците на дихателния апарат на гърба на един от учениците си. Излезе, че двете с Диана са били прави, когато разсъждаваха за възрастта му. Той изглеждаше трийсет и няколко годишен, със слабо лице и къса кестенява коса, която като че ли бе поизбеляла от дългите часове, прекарани на слънце. Беше с няколко сантиметра по-висок от учениците си и безръкавната му фланелка разкриваше ясно изпъкнали мускули на ръцете.

Тъй като снимката беше малко зърнеста, тя не можа да определи цвета на очите му, макар че ясно се виждаше обветреното му лице. Забелязваха се дори и малки бръчици около очите му, но те можеха да бъдат в резултат на примижаването му срещу слънцето.

Тя зачете внимателно статията, като се стараеше да запомни кога той провежда курсовете си и някои подробности около получаването на разрешително за практикуване. Вторият материал беше без снимка и в него се разказваше за гмуркането до потънали кораби, което беше много разпространено в Северна Каролина. Научи, че в този район има регистрирани над петстотин корабокрушения и затова бе известен като Гробницата на Атлантическия океан. Поради многото острови близо до брега от векове насам кораби засядали на плитчините.

Третата статия, също без снимка, се отнасяше до „Монитор“, първия брониран кораб на Федералния съюз от времето на Гражданската война, който на път за Южна Каролина, потънал недалеч от нос Хатерас през 1862 година, докато бил теглен на буксир от един парен кораб. Останките му най-накрая били намерени и Гарет Блейк заедно с други водолази от морския институт „Дюк“ били помолени да се гмурнат до дъното на океана, за да проучат възможностите за изваждането на кораба.