Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 40

Най-накрая си състави простичък план. Ще отиде в „Айланд Дайвинг“, ще разгледа магазина с надеждата да види там Блейк.

Ако се окаже мъж на седемдесет години или двайсет и една годишен студент, просто ще си излезе и ще се върне у дома. Но ако инстинктите ѝ не я лъжеха и той се окажеше приблизително на нейната възраст, тогава ще опита да го заговори. Затова беше отделила време да узнае нещо повече за подводния спорт — искаше да покаже, че е запозната донякъде с тази тема. И вероятно щеше да научи нещо повече за него, ако се разговореха, нещо, което я интересува, без да му казва прекалено много за себе си. Тогава щеше да има по-ясна представа за положението.

Ами после? За тази част не бе напълно сигурна. Не бива да казва цялата истина на Гарет за пристигането си тук — това щеше да е лудост. „Здравейте! Прочетох писмата ви до Катерин и като разбрах колко много сте я обичали, си помислих, че именно вие сте мъжът, когото търся.“ Не, никакви такива! Другата възможност също не беше за предпочитане. „Здравейте! Аз съм от «Бостън таймс». Намерих ваши писма. Може ли да напиша материал за тях?“ Не, и това не върви. Както и нито една друга идея, която бе минала през ума ѝ.

Но пък не беше дошла от толкова далече, за да се отказва точно сега, независимо от факта, че още не бе намислила какво да говори. Освен това нали Диана я посъветва, ако нищо не се получи, просто да вземе обратния самолет за Бостън.

Тя излезе от кабинката на душа, изсуши тялото си и намаза ръцете и краката си с лосион, после си сложи бяла блуза без ръкави, шорти „Деним“ и бели сандали. Искаше да изглежда небрежно облечена и го постигна. Нямаше намерение да се набива в очи. В края на краищата не знаеше какво я очаква и искаше да прецени положението от своя гледна точка, без да се налага да влиза в контакт с други хора. Когато най-накрая беше готова да тръгва, отвори телефонния указател и си записа на едно листче адреса на „Айланд Дайвинг“. Пое си два пъти дълбоко въздух и миг по-късно вече вървеше по коридора на хотела. Отново си повтори наум мантрата, която ѝ каза Диана.

Най-напред влезе в друг магазин, откъдето си купи карта на Уилмингтън. Освен това продавачката я упъти и тя лесно се ориентира, макар че градът се оказа по-голям, отколкото си го бе представяла. Улиците бяха пълни с коли, особено мостовете, водещи към островите край бреговата ивица. До Кюър Бийч, Каролина Бийч и Райтсвил Бийч се стигаше по мостове от града и цялото движение бе насочено предимно натам.

„Айлавд Дайвинг“ се намираше близо до яхтклуба. След като остави почти целия град зад гърба си, движението понамаля, и когато стигна до улицата, която търсеше, превключи на по-ниска скорост и започна да се оглежда за магазина.

Оказа се малко по-надолу от пресечката, от която беше отбила в улицата. Както и предположи, пред него бяха паркирани няколко автомобила. Тя спря колата недалече от входа.