Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 42

Четвъртият материал беше посветен на „Хепънстанс“. Имаше осем снимки на яхтата, снимана от най-различен ъгъл отвътре и отвън, и с подробности около възстановяването ѝ. Минавала за уникална с това, че била направена цялата от дърво и била построена в Лисабон, Португалия, през 1927 година. Проектирана от Херешоф, един от най-известните морски инженери по онова време, тя имала дълга и интересна история включително и това, че била използвана във Втората световна война, за да шпионира немските гарнизони, разположени покрай бреговете на Франция. Най-накрая лодката поела към Нантъкет, където била купена от местен търговец. Когато преди четири години Гарет Блейк я купил, тя била в окаяно състояние и той заедно със съпругата си Катерин я възстановили напълно.

Катерин…

Тереза погледна датата на материала. Април, 1992 година. В него не се споменаваше, че Катерин е починала, и тъй като едно от писмата, които притежаваше, е било намерено преди три години в Норфолк, значеше, че Катерин трябва да е починала някъде през 1993 година.

— Желаете ли нещо?

Тереза мигом се обърна към гласа зад гърба ѝ. Пред нея стоеше млад, усмихнат мъж и тя вътрешно се зарадва, че беше видяла вече снимката на Гарет. Този човек не беше той.

— Стреснах ли ви? — попита мъжът и Тереза бързо поклати глава.

— Не… Просто разглеждах снимките.

Той посочи с брадичка към тях.

— Голяма работа е, нали?

— Кой?

— „Хепънстанс“. Гарет… човекът, който държи магазина, я поправи. Чудесна лодка е. Една от най-хубавите, които съм виждал.

— А той тук ли е? Гарет, имам предвид.

— Не, на доковете е. Ще се върне чак към обяд… Да ви помогна ли да си изберете нещо? Магазинът наистина е доста претрупан, но всичко, което ви е нужно за гмуркане, можете да го намерите тук.

Тя поклати глава.

— Не, аз всъщност само разглеждах.

— Добре, но ако се спрете на нещо, повикайте ме.

— Разбира се.

Младият мъж кимна приветливо, обърна се и се запъти към предната част на магазина. Преди да се усети, Тереза се чу да пита:

— На доковете ли казахте, че е Гарет?

Продавачът отново се обърна и вървейки назад с гръб, отговори:

— Да… На няколко пресечки надолу по улицата. При яхтклуба. Знаете ли къде се намира?

— Мисля, че минах покрай него на път за тук.

— Той сигурно ще остане там още час, час и нещо, но както вече ви казах, ако дойдете по-късно, ще го намерите в магазина. Искате ли да му оставя съобщение?

— Не, няма нужда. Не е нищо важно.

Тя постоя още три-четири минути, като се правеше, че разглежда разни стоки по щандовете, после помаха за довиждане на младия продавач и излезе от магазина.

Вместо обаче да тръгне към колата си, се отправи към яхтклуба.

Когато стигна до пристана за яхти, се огледа, надявайки се да мерне „Хепънстанс“. Тъй като повечето яхти бяха боядисани в бяло, а „Хепънстанс“ беше с естествения цвят на дървото, тя я откри много бързо и тръгна натам по мостика, водещ към нея.

Чувстваше се напрегната, но изрезките от пресата в магазина ѝ дадоха една-две идеи как да подхване разговора. Видеше ли го веднъж, просто щеше да обясни, че е чела материал за „Хепънстанс“ и е поискала да я види как изглежда отблизо. Щеше да прозвучи достоверно и се надяваше това да доведе до по-дълъг разговор. Тогава, разбира се, щеше да добие някаква представа що за човек е той. А после… Е, после ще види.