Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 39

Диана ѝ подаде листчето със записаните данни. Тереза се поколеба да го вземе. Диана я изгледа за миг, после го остави върху бюрото и отново се пресегна към телефона.

— Сега пък на кого ще звъниш?

— На моята пътническа агенция. Ще имаш нужда от резервация за самолет и хотел.

— Но аз още не съм казала дали ще тръгвам.

— О, ще тръгнеш, ще тръгнеш.

— Откъде си толкова сигурна?

— Защото нямам намерение да те гледам как седиш тук още една година и се чудиш какво ли щеше да излезе от всичко това. Освен това не работиш добре, когато си разсеяна.

— Но, Диана…

— Диана, не — Диана, това е! Знаеш, че любопитството ще те влуди. То вече и мен почна да влудява.

— Но…

— Никакво „но“. — Тя замълча за миг и продължи с по-мек тон: — Тереза, чуй ме добре… Ти нищо не губиш. В най-лошия случай се прибираш след няколко дни. Нищо повече. Да не отиваш да издирваш племе канибали я! Отиваш просто да провериш дали любопитството ти е основателно.

И двете потънаха в мълчание за известно време. По устните на Диана трепкаше лека самодоволна усмивка, а Тереза почувства как пулсът ѝ се ускори, когато в мисълта ѝ се оформи крайното решение. Боже мой, всъщност наистина ще го направя. Не мога да повярвам, че се съгласих.

Въпреки това се опита да се измъкне с половин уста.

— Аз дори не знам какво да кажа, когато го срещна…

— Сигурна съм, че ще измислиш нещо. Дай сега да се обадя в агенцията. Иди да си вземеш чантата. Ще ми трябва номерът на кредитната ти карта.

В главата на Тереза се надигна вихър от мисли, докато отиваше до бюрото си. Гарет Блейк. Уилмингтън. „Айланд Дайвинг“. „Хепънстанс“. Прехвърляше думите в ума си, сякаш репетираше наум реплики от пиеса.

Отключи долното чекмедже, където държеше чантата си, взе я и се поколеба за миг. Но други мисли я завладяха и накрая отиде да даде кредитната си карта на Диана. На следващата вечер щеше да пътува за Уилмингтън, Северна Каролина.

Диана ѝ каза да си вземе остатъка от деня и следващия ден като почивни, и когато си тръгваше от редакцията, имаше чувството, че са я притиснали в стената така, както тя бе притиснала възрастния господин Шендакин. Но за разлика от господин Шендакин дълбоко в себе си тя беше доволна, и когато на следващата вечер самолетът се приземи край Уилмингтън, Тереза Осбърн се настани в хотелската стая и се запита докъде ли ще я изведе всичко това.

5

Тереза се събуди по навик рано, стана и отиде да погледне през прозореца. Слънцето над Северна Каролина хвърляше златисти призми през леката утринна мъгла и тя отвори балконската врата, за да проветри стаята.

Съблече пижамата си в банята и пусна душа. Докато влизаше в кабинката, си помисли колко лесно стигна дотук. Преди по-малко от четирийсет и осем часа седеше с Диана и двете изучаваха писмата, обаждаха се по телефона и търсеха Гарет. След това на път за вкъщи се отби у Ела, която отново се съгласи да наглежда Харви и да ѝ събира пощата.

На следващия ден отиде в библиотеката и прегледа няколко книги за подводния спорт. Стори ѝ се напълно логична постъпка. Годините ѝ като репортерка я бяха научили да не взима нищо на доверие, да работи по план и да се подготвя възможно най-добре за предстоящата си задача.