Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 38

— Мислиш ли, че става дума за същия Гарет?

Диана сви рамене и вдигна вежди.

— А ти как мислиш?

— Не знам. Може би.

— Е, добре, скоро и това ще разберем. Започва да става забавно.

Диана отново позвъни на „Справки“ и получи телефонния номер на отдела „Корабна регистрация“ в Уилмингтън. Когато се свърза, съобщи името си, каза каква информация ѝ е нужна и поиска да разговаря със съответния служител.

— Бях със съпруга си на почивка там — започна да обяснява тя на жената, която се обади. — Но яхтата ни се повреди и един отзивчив господин ни се притече на помощ и ни изведе на брега. Името му е Гарет Блейк, а мисля, че неговата яхта се казваше „Хепънстанс“, но все пак искам да съм напълно сигурна, когато седна да пиша материала си.

Диана продължи, не давайки възможност на жената да изрече дума. Каза ѝ колко се била изплашила и колко навреме ги спасил Гарет. После я отрупа с комплименти за това колко мили били хората на юг и особено в Уилмингтън, затова много искала да напише за южняшкото гостоприемство, за предразположението им към непознати хора. Явно поласкана, жената с охота откликна на молбата ѝ:

— Тъй като искате само потвърждение на информацията, а не питате за нещо, което не знаете, сигурно ще мога да ви помогна. Изчакайте един момент.

Диана забарабани с пръсти по бюрото, заслушана в приятната музика, която се чуваше от слушалката. След малко жената отново се обади.

— Така. Да видим сега…

Диана я чу как натисна няколко клавиша на компютъра, после се разнесе странно пиукане. Миг след това жената изрече думите, които Диана и Тереза очакваха.

— Да, ето го. Гарет Блейк. Мммда… Правилно сте запомнили името му, поне според информацията, с която разполагаме. Тук е записано, че името на лодката е „Хепънстанс“.

Диана я обсипа с благодарности и я попита как се казва, „за да включи още едно име, символизиращо гостоприемството на Юга.“ Когато затвори телефона, лицето ѝ сияеше.

— Гарет Блейк! — изрече тя с победоносна усмивка. — Нашият загадъчен писмописец се казва Гарет Блейк!

— Не мога да повярвам, че го откри.

Диана закима така, сякаш беше извършила нещо, на което и тя самата не вярваше, че е способна.

— А трябва. Твоята стара приятелка все още знае как да извлича информация.

— Уверих се в това.

— Нещо друго да те интересува по случая?

Тереза се замисли.

— А можеш ли да намериш нещо за Катерин?

Диана сви рамене и се приготви да поеме задачата.

— Не знам, но можем да опитаме. Дай да се обадим във вестника им, за да питаме дали са отразили нещо по случая. Ако е починала при злополука, сигурно са го обявили.

Диана отново се обади в редакцията на местния вестник и поиска новинарския отдел. За жалост, след като разговаря с няколко души, ѝ бе казано, че старите издания се съхраняват на микрофишове и без точна дата е трудно да се намери съответният брой. Тогава Диана попита и получи име на човек, с когото Тереза можеше да се срещне, когато отиде на място, ако поиска сама да прегледа вестника.

— Мисля, че това е, кажи-речи, всичко, което можем да направим оттук. Останалото зависи от теб, Тереза. Но поне вече знаеш къде да го търсиш.