Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 37

— Това също трябва да го запишеш. Мисля, че и него можем да научим оттук. Нещо друго?

— Мисля, че не.

— Е, добре е като за начало. Работата може да се окаже по-лесна, отколкото предполагаме. Хайде да почнем да въртим телефоните.

Първото място, където се обади Диана, беше редакцията на „Уилмингтън джърнъл“, местния вестник. Тя се представи и поиска да говори с някого, който е запознат с ветроходството. След като я прехвърлиха няколко пъти от човек на човек, най-накрая бе свързана със Зак Нортън, който отговарял за спортния риболов и други океански спортове. На въпроса ѝ дали някъде в града регистрират яхти по името им, той ѝ отговори с „не“ и поясни:

— Лодките се регистрират по номерата на двигателите им като автомобилите. Но ако знаете името на собственика, можете да научите името на лодката от формуляра, стига той да го е вписал. Такова изискване няма, но много хора вписват и името на яхтата си.

Диана записа на бележника пред себе си: „Яхтите не се регистрират по името им“, и го показа на Тереза.

— Стигнахме до задънена улица — прошепна ѝ Тереза.

Диана закри мембраната с ръка и ѝ прошепна в отговор:

— Може и да сме, но може и да не сме. Не се отказвай толкова лесно.

Диана благодари на Зак Нортън, че ѝ отдели време, затвори телефона и прегледа отново листа с бележките. Замисли се за момент, после реши да потърси информация за телефонните номера на леко водолазните магазини в района на Уилмингтън. Докато Тереза я наблюдаваше, тя записа имената и телефонните номера на единайсет магазина.

— Желаете ли още нещо, госпожо? — попита телефонистката.

— Не, бяхте много любезна. Благодаря ви.

Тереза я погледна с любопитство в очите.

— И какво ще ги питаш, като се свържеш с тях?

— Ще търся направо Гарет.

Сърцето на Тереза се разтуптя.

— Направо него?

— Направо него — отвърна Диана и ѝ направи знак да вземе допълнителната слушалка. — За всеки случай, ако се обади самият той.

И двете зачакаха смълчани някой да вдигне телефона в „Атлантик Адвенчърс“ — името на първия магазин, който им бе даден.

Когато най-сетне някой вдигна слушалката, Диана си пое дълбоко въздух и любезно потърси Гарет във връзка с курсовете му.

— Извинете, но грешите номера — побърза да каже гласът.

Диана се извини и затвори.

На пет поредни обаждания получиха същия отговор. Без да се отчайва, Диана продължи да следва списъка и набра следващия номер. Очаквайки да чуе подобен отговор, тя се изненада, когато мъжът от другия край на линията замълча за миг и попита:

— Гарет Блейк ли имате предвид? Гарет!

Тереза едва не падна от стола, като чу да се произнася името му. Диана потвърди и мъжът продължи:

— Той е в „Айланд Дайвинг“. Но не желаете ли да ползвате нашите услуги? Ние също имаме курсове и занятията ни започват много скоро.

Диана бързо се извини.

— Не, съжалявам. Аз вече имам уговорка с Гарет. — Когато остави слушалката на мястото ѝ, Диана се усмихна до уши на Тереза.

— Ето че нещата потръгнаха.

— Не мога да повярвам, че стана толкова лесно…

— Не чак толкова, като се замислиш. Защото, ако беше намерила само едно писмо, щеше да е направо невъзможно.