Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 36

Тереза замълча за миг, преди да отговори:

— Има много логика в думите ти… Диана я прекъсна.

— Аз съм по-стара от теб и много е минало през главата ми. Едно от нещата, които научих в живота си, е, че понякога човек трябва да рискува. А в случая рискът не е толкова голям. Ти не оставяш съпруг и семейство, за да хукнеш да търсиш този човек, не зарязваш работата си, за да се местиш на другия край на страната. Напротив, намираш се в много благоприятно положение. В момента нищо не те спира да тръгнеш, така че възползвай се. Ако ти се иска да идеш, иди. Ако не — недей. Толкова е просто. Освен, че Кевин го няма, имаш да ползваш още отпуска за тази година.

Тереза започна да навива кичур коса на пръста си.

— Ами рубриката ми?

— Не се притеснявай за нея. Нали беше подготвила един материал и вместо него пуснахме писмото. А след това можем да пуснем една-две от миналогодишните. Повечето вестници тогава не ги използваха, така че едва ли ще усетят разликата.

— Като те слушам, всичко изглежда толкова лесно.

— Ами то си е лесно. Трудната част е да откриеш човека. Но мисля, че тези писма съдържат информация, която ще ти помогне. Какво ще кажеш да се обадим тук-там и да се поразровим из компютъра?

И двете помълчаха малко.

— Добре — каза най-накрая Тереза. — Но дано да не съжалявам после.

— Е, откъде да започнем? — попита Тереза приятелката си и придърпа един стол, за да седне до нея.

— Да започнем първо с онова, за което сме напълно сигурни. Но преди всичко, мисля, че няма да сбъркаме, ако решим, че името му е наистина Гарет. Така подписва всичките си писма и не вярвам да си прави труда да се подписва с друго име. Да беше само едно писмо, разбирам, но и трите… Почти съм сигурна, че това е малкото му име или дори средното. И в двата случая това е името, с което се обръщат към него.

— И вероятно живее в Уилмингтън или в Райтсвил Бийч, или пък в някое друго селище близо до тях — добави Тереза.

Диана потвърди с глава.

— Във всичките писма пише за океана или нещо, свързано с океана, и разбира се, именно там е хвърлил бутилката. От тона на писмото се подразбира, че сяда да пише, когато се почувства самотен, или когато мисли за Катерин.

— И според мен е така, защото никъде не споменава, че пише по някакъв специален повод. Писмата му говорят за всекидневието му и как се е чувствал.

— Точно така — закима Диана, която като че ли все повече се въодушевяваше. — Споменава и за някаква яхта.

— Да, „Хепънстанс“ — уточни Тереза. — Двамата я били възстановили, сменили ѝ платната и плавали заедно с нея. Значи вероятно става дума за ветроходна яхта.

— Запиши името ѝ — каза Диана. — Може да успеем да научим нещо повече за яхтата, ако завъртим някой и друг телефон. Все някъде трябва да регистрират яхти по името им. Мога да се обадя в местния вестник и да попитам. Има ли нещо, което да използваме от второто писмо?

— Според мен, не. Но третото дава малко повече информация. Две неща се набиват ясно.

Диана се намеси:

— Едното е, че Катерин всъщност е починала.

— И че той май притежава магазин за леко водолазни съоръжения, където са работили двамата с Катерин.