Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 30

Къде си?

Не беше напълно сигурна, но имаше чувството, че въпросният мъж съществува, а едно от нещата, които бе научила в живота си, беше, че ако в главата ти се загнезди някаква муха, опитай да разбереш нещо повече за нея. Защото, ако не ѝ обърнеш внимание, никога няма да узнаеш на какво се е дължала, а в много отношения това е по-лошо, отколкото лично да се увериш, че не е било нищо съществено. Тогава можеш спокойно да продължиш напред, без да поглеждаш през рамо и да се чудиш какво ли те е карало да се чувстваш така.

Но докъде ще доведе цялата тази работа? И какво щеше да означава? Дали намирането на писмото беше по някакъв начин предопределено, или е чиста случайност? Или пък може би просто ѝ се напомняше за онова, което ѝ липсва в живота. Тя неволно усукваше кичур, докато размишляваше. Добре, реши тя, мога да живея с тази случка.

Но ѝ беше любопитен загадъчният автор на писмото и нямаше смисъл да го отрича — поне не пред себе си. И тъй като никой нямаше да я разбере и как, след като самата тя не можеше, реши да не казва на никого какви чувства я владеят.

Къде си?

Дълбоко в себе си знаеше, че ровенето в компютъра и мисълта ѝ за Гарет няма да доведат до нищо. Цялата работа щеше постепенно да се превърне в някаква необикновена история, която често щеше да си преповтаря. Но можеше да живее с нея: щеше да продължи да си пише рубриката, да прекарва време с Кевин, да прави всички онези неща, които трябва да прави самотният родител.

И донякъде беше права. Животът ѝ щеше да протече точно както си го представяше. Но нещо, което се случи три дни по-късно, щеше да я тласне към неизвестното само с един куфар, пълен с дрехи и с няколко листа хартия, които можеха да имат, а можеха и да нямат някакво значение.

Тя откри трето писмо от Гарет.

4

В деня, в който откри третото писмо, тя, естествено, не очакваше да се случи нищо необикновено. Беше типичен ден в разгара на лятото в Бостън — горещ, влажен и с едни и същи метеорологични прогнози, с няколко опита за изнасилвания поради повишено кръвно налягане и две убийства в ранния следобед, извършени от превъртели хора.

Тереза беше в новинарската зала и проучваше една тема за деца, страдащи от аутизъм. „Бостън таймс“ разполагаше с богата база данни във вид на статии, публикувани в предишни години от различни списания. Чрез компютъра си можеше също така да получи достъп и до Харвардския или Бостънския университет, а стотиците хиляди статии, които те имаха на разположение, улесняваха и спестяваха извънредно много време в сравнение само допреди няколко години.

За два часа тя успя да намери около трийсет материала, писани през последните три години, публикувани в списания, за които изобщо не бе чувала, и шест от заглавията им ѝ се сториха доста любопитни и вероятно щяха да ѝ послужат. Тъй като на път за вкъщи щеше да мине покрай Харвардския университет, реши да се отбие и да ги преснима.

Вече се канеше да изключи компютъра си, когато ненадейно една мисъл мина през ума ѝ. Защо не, запита се тя. Изгледите за успех са малки, но какво губя? Седна зад бюрото си, подаде отново команда за достъп до базата данни в Харвардския университет и изписа думите ПИСМО В БУТИЛКА.