Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 29

Знаеше, че не би трябвало да му отдава значение, но най-неочаквано разбра, че не е така. Прекара пръсти през косата си и огледа залата. Навсякъде всеки си вършеше работата. Тя отвори кутията с ябълков сок и отпи глътка, опитвайки се да разбере какво става в главата ѝ. Не беше напълно сигурна и единственото ѝ желание беше никой да не дойде до нея през следващите няколко минути, докато не си изясни какво да прави. Прибра двете писма обратно в чантата си, но един ред от второто писмо не излизаше от ума ѝ.

Къде си?

Излезе от компютърната програма, която ползваше за написването на материала си, и независимо от лошото си предчувствие, избра друга, която да ѝ позволи достъп до Интернет.

След миг колебание набра в програмата за търсене думите:

„Райтсвил Бийч“.

После натисна клавиша за изпълнение на програмата. След по-малко от пет секунди на екрана се появи списък на различни заглавия, от които можеше да избира.

Три от заглавията се отнасяха до „Райтсвил Бийч“. Тя изведе на екрана съответните текстове.

В първия текст се посочваше, че Райтсвил Бийч се намира в щата Северна Каролина, САЩ. Вторият текст даваше информация за дружество за недвижими имоти, намиращо се в град Уилмингтън, Северна Каролина, САЩ, което има клонове в Райтсвил Бийч и Каролина Бийч. В третия текст ставаше дума за курорт край Райтсвил Бийч, Северна Каролина, САЩ.

Докато гледаше в екрана, Тереза изведнъж се почувства глупаво. Дори Диана да беше права, че Гарет живее някъде в Райтсвил Бийч, пак щеше да е почти невъзможно да го открие. Защо тогава се опитва?

Естествено, че знаеше причината. Писмата бяха писани от мъж, който силно е обичал, мъж, който сега е самотен. Като ученичка тя беше склонна да вярва в идеалния мъж — принца или рицаря от приказките в детството ѝ. В действителния свят обаче такива мъже просто не съществуваха. Действителните хора си имат действително всекидневие, действителни нужди, действителни очаквания за това как трябва да се държат другите. Вярно, има много свестни мъже, мъже, които обичат от цялото си сърце и не се огъват пред големи предизвикателства — и тъкмо някого от този тип мъже мечтаеше да срещне, откакто се разведе с Дейвид. Но как да го намери?

Знаеше, че съществува такъв мъж — мъж, който в момента е сам, — и фактът, че знаеше, накара нещо в нея да се стегне. Беше очевидно, че Катерин — каквато и да му беше тя — е или мъртва, или е изчезнала безследно. Но Гарет толкова силно я обичаше, че ѝ изпращаше любовни писма. Ако не друго, той доказваше, че е способен да обича дълбоко и още по-важното, че е останал напълно обвързан към любимата жена — дори дълго след като нея вече я няма.

Къде си?

Думите продължаваха да ехтят в съзнанието ѝ като някоя песен, чута сутринта по радиото и която след това цял ден не можеш да избиеш от главата си.