Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 31

Тъй като статиите в системата на библиотеката бяха класифицирани по теми или заглавия, тя реши да прегледа за по-бързо заглавията. Търсенето по теми обикновено извикваше на екрана повече информация, но пък ровенето в нея беше по-бавен процес, а сега нямаше време за това. След като натисна клавиша за изпълнение на командата, тя се облегна назад и зачака компютърът да изведе на екрана необходимата ѝ информация.

Отговорът я изненада — десетина различни статии бяха писани на тази тема през последните няколко години. Повечето от тях бяха публикувани в технически списания и заглавията им подсказваха, че бутилките са били използвани за опити да се научи нещо повече за океанските течения.

Три статии ѝ се сториха интересни и тя си записа заглавията, за да използва и тях.

Движението беше много натоварено и ѝ отне повече време, отколкото беше предвидила, за да стигне до библиотеката и да изкопира деветте материала, които я интересуваха. Прибра се късно и след като си поръча вечеря за вкъщи от близкия китайски ресторант, седна на дивана с трите материала за писма в бутилки.

Първият, с който се залови, беше статия в списание „Янки“ от март, миналата година. Тя започваше с малко история за писмата в бутилки и включваше хронология на разкази за такива послания, изхвърлени на брега на Ню Ингланд през последните няколко години. Някои от тях бяха наистина забележителни. Много ѝ хареса например историята за Паолина и Аке Викинг.

Бащата на Паолина намерил бутилка с писмо, изпратено от Аке, млад шведски моряк. По време на едно от многото си плавания на него му доскучало и той написал на едно листче няколко реда, с молба, ако някоя хубава жена го намери, да му отговори. Бащата на Паолина ѝ дал писмото и тя му писала. Едното писмо довело до друго и когато Аке най-накрая пристигнал в Сицилия, за да се срещне с Паолина, двамата установили, че вече били влюбени един в друг. Скоро след това вдигнали сватба.

Към края на статията попадна на два абзаца, в които се споменаваше за още едно послание в бутилка, изхвърлена на брега на Лонг Айланд:

Повечето послания, изпратени в бутилка, обикновено молят онзи, който ги намери да отговори, с надеждата да се сложи начало на дълга кореспонденция. Има обаче случаи, когато подателят не иска отговор. Такова едно писмо — затрогваща почит към изгубена любов — беше намерено миналата година на брега на Лонг Айланд. Ето и част от него:

„Душата ми е празна без твоите прегръдки. Улавям се как търся лицето ти сред хората, знам че е невъзможно да те открия сред тях, но го правя, без да искам. Това мое вечно търсене е обречено на провал. Вярно двамата с теб си говорихме как да постъпим, ако обстоятелствата ни принудят да се разделим, но аз не мога да спазя обещанието, което ти дадох онази вечер. Съжалявам, скъпа моя, но знам че никога няма да намеря друга, която да те замести. Думите, които ти шепнех, бяха глупави и трябваше да го осъзная още тогава. Теб и само теб съм искал, а сега те няма и аз нямам никакво желание да си търся друга. «Докато смъртта ни раздели», прошепнахме ние в църквата и аз дълбоко вярвам, че тези думи ще звучат в съзнанието ми до деня, в които най-накрая и аз ще напусна този свят.“