Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 32

Тереза спря да се храни и рязко остави вилицата си. Не може да бъде!

Не беше в състояние да откъсне поглед от редовете. Просто не е възможно!

Но…

Но… кой друг може да бъде?

Тя избърса челото си и усети, че ръцете ѝ треперят. „Още едно писмо?“. Обърна отново първата страница и затърси автора на материала. Името му беше Артър Шендакин, доктор на философските науки, преподавател по история в Бостънския университет, което значеше…

че вероятно живее тук.

Тя скочи от мястото си и взе телефонния указател от поставката до масата в трапезарията. Запрелиства го, търсейки името. С тази фамилия имаше десетина души, от които само две ѝ се сториха вероятни. И двете имаха инициала „А“. Погледна часовника си, преди да вдигне слушалката. Девет и половина. Късно е, но не чак толкова. Набра първия номер. Обади се женски глас, който ѝ каза, че греши номера. Когато затвори, усети, че гърлото ѝ е пресъхнало. Отиде в кухнята и си наля чаша вода. След като почти я изпи, си пое дълбоко дъх и се върна до телефона.

Стараеше се да набира внимателно номера, за да е сигурна, че няма да го сбърка, и чу сигнала „свободно“.

Един път.

Втори път.

Трети път.

На четвъртото позвъняване започна да губи надежда, но на петото чу слушалката в другия край на линията да се вдига.

— Ало? — попита мъжки глас. По гласа му предположи, че е около шейсетгодишен.

Тя се изкашля.

— Ало, обажда се Тереза Осбърн от „Бостън таймс“. Артър Шендакин ли е на телефона?

— Да — отвърна мъжът, явно изненадан.

Запази спокойствие, насърчи се Тереза.

— О, здравейте! Обаждам се, за да разбера дали вие сте същият Артър Шендакин, който е писал статията, публикувана миналата година в списание „Янки“ за писма в бутилки.

— Да, аз я писах. С какво мога да ви бъда полезен?

Тя усети как дланта ѝ, обгърнала слушалката, се изпотява.

— Интересува ме писмото, което е било изхвърлено на брега на Лонг Айланд. Спомняте ли си за кое писмо говоря?

— А мога ли да попитам защо се интересувате?

— Ами… нашият „Таймс“ смята да изготви статия на същата тема и бихме искали да получим копие от това писмо.

Тя примигна на лъжата си, но ако пък кажеше истината, щеше да е по-лошо. Как ли би прозвучало нещо като: „О, здравейте! Аз съм безумно увлечена по загадъчния мъж, който изпраща писма в бутилки и ми се иска да знам дали писмото, което вие сте намерили, е писано също от него…“

Мъжът отвърна бавно:

— Ами не знам. Именно това писмо ме вдъхнови да напиша статиите… Ще трябва да си помисля.

Гърлото на Тереза се сви.

— Значи притежавате самото писмо?

— Да, намерих го преди две години.

— Господин Шендакин, знам, че молбата ми е необичайна, но ви уверявам, че ако ни разрешите да използваме това писмо, ние с удоволствие ще ви изплатим малка сума за услугата. Дори не ни трябва оригиналът. Копие също ще ни свърши работа, така че всъщност вие от нищо няма да се лишите. Беше сигурна, че думите ѝ го изненадаха.