Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 28

След като прочете писмото, Тереза се облегна назад и притисна пръсти към устните си. Шумът от новинарската зала идваше, като че ли от много далече. Тя се пресегна за чантата си, извади писмото с инициалите и го постави до другото. Прочете отново първото писмо, после второто, след това и двете в обратен ред. Чувстваше се почти като воайор, като човек, който подслушва личен, съкровен разговор.

Беше като разнищена, когато стана от бюрото си. Отиде до автомата и си купи кутия ябълков сок. Помъчи се да разгадае чувствата, които я изпълваха. Когато се върна обаче, краката ѝ се подкосиха и тя се свлече на стола си. Ако не беше стигнала до него, щеше да се строполи направо на пода.

С надеждата да проясни съзнанието си тя механично започна да разчиства бюрото си. Писалките отидоха в чекмеджето, статиите, които бе прегледала, бяха прибрани в папка, тел бодът беше презареден, моливите — подострени и сложени във високата чаша за кафе върху бюрото. Като свърши, всичко си беше на мястото, освен двете писма, които изобщо не бе побутвала.

Преди малко повече от седмица беше намерила първото писмо и думите в него ѝ направиха огромно впечатление, макар че прагматизмът ѝ я караше да ги забрави. Сега обаче това беше невъзможно. Не, и след като откри, че има и друго такова писмо, писано по всяка вероятност от един и същи човек. Дали не беше писал и други, запита се тя. И какъв тип мъж би ги изпращал в бутилка? Стори ѝ се чудно, че и друга жена преди три години се е натъкнала на подобно писмо и го е държала скрито в някое чекмедже, защото също се е развълнувала. Чудно, но факт. Какво ли можеше да значи всичко това?