Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 22
Никълъс Спаркс
— Това ли е всичко?
— Да, това.
— Добре тогава, дай да видим дали съм те разбрала правилно. Значи искаш мъж, който да е верен, очарователен, хубав, трийсет и няколко годишен, да е също така интелигентен, романтичен и атлетичен. И да се отнася добре с Кевин, така ли?
— Точно така.
Приятелката ѝ въздъхна и свали картите си.
— Е, можеше да бъдеш и по-придирчива. Джин!
След като този път загуби играта, Тереза влезе вътре с намерението да се зачете в една от книгите, които си беше донесла, и седна до прозореца на задната стена на къщата. Диана също се зае да продължи своята. Брайън намери друг канал, по който се предаваше турнир по голф, и прекара целия следобед, напълно погълнат от играта, като от време на време, ако нещо привлечеше интереса му, коментираше, без да се обръща към никого определено.
В шест часа — и което беше по-важно, след като свърши турнирът по голф — Брайън и Диана отидоха да се разходят на плажа. Тереза остана в къщата и докато ги наблюдаваше през прозореца как вървят ръка за ръка покрай ръба на водата, си помисли: техните взаимоотношения са за пример. Те имаха напълно различни интереси, които като че ли ги свързваха, а не ги раздалечаваха.
След като слънцето залезе, тримата се качиха на колата и отидоха до Хаянис, където вечеряха в „Самс грабхаус“ — оживен ресторант, чиято голяма слава се носеше напълно заслужено. Беше препълнен и те трябваше да чакат близо час за маса, но димящите раци в топено масло си заслужаваха. Топеното масло беше подправено с чесън и тримата изпиха по две големи бири за два часа. Към края на вечерта Брайън подхвана темата за намереното писмо.
— Прочетох го, като се върнах от голфа. Диана го беше залепила със скоч на хладилника.
Диана сви рамене и се засмя. Обърна се към Тереза и я изгледа с поглед, в който се четеше: „Нали ти казах, че някоя жена ще направи точно това“, без да каже дума.
— Беше в бутилка, изхвърлена на брега. Намерих я сутринта, докато тичах.
Брайън допи бирата си и продължи:
— Бива си го. Такава тъга навява.
— Да, и аз я долових, докато го четох.
— Знаеш ли къде се намира Райтсвил Бийч?
— Не, дори не съм чувала за него.
— Това е в Северна Каролина — поясни Брайън и бръкна в джоба си, за да извади пакет цигари. — Веднъж бях там на един турнир по голф. Страхотен терен. Малко е по-равен от необходимото, но пак става.
Диана се намеси в разговора, кимайки към съпруга си.
— При Брайън всичко е свързано с голфа по някакъв начин.
— Намира се близо до Уилмингтън… дори може и да е част от него, не съм много сигурен. С кола е около час и половина на север от Мъртъл Бийч. Чувала ли си за филма „Кейп Феър“?
— Да.
— Реката Кейп Феър тече през Уилмингтън и имението. Там е сниман филмът. Всъщност много филми са снимани там. Повечето от големите филмови студия имат филиали в града. Райтсвил Бийч е остров близо до брега. Много добре е уреден, представлява нещо като курорт. Доста от филмовите звезди отсядат там по време на снимки.