Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 24

„Преди четири дни, докато бях на почивка, слушах стари песни по радиото, между които беше и «Писмо в бутилка» в изпълнение на Стинг. Прочувственият му глас ме подтикна към действие и аз се втурнах към плажа с надеждата да намеря такава бутилка. Само след минути наистина намерих една и представете си! — в нея имаше писмо. Откровено казано, чух тази песен много по-късно, но си го измислих за по-голям ефект. Но на другата сутрин наистина намерих бутилка с дълбоко затрогващо писмо в нея. Не съм в състояние да си го съчиня и макар че то не е нещо, за което бих писала във време, когато вечната любов и взаимната обвързаност са на изчезване, надявам се, че и вие като мен ще го намерите за съдържателно.“

Останалите редове на рубриката включваха самото писмо. Когато Диана седна с Тереза да закусят, тя също побърза да прочете материала, преди да се заеме с нещо друго.

— Великолепно! — възкликна тя, когато свърши — Напечатано ми звучи дори по-добре, отколкото си представях. Ще видиш, че сега ще бъдеш затрупана с писма.

— Мислиш ли?

— Абсолютно. Сигурна съм.

— Повече от друг път?

— С цели камари повече. Имам такова чувство. Всъщност днес ще се обадя и на Джон. Ще го накарам да го пусне по ефира няколко пъти тази седмица. Ти дори можеш да го предложиш и на някои неделни издания.

— Ще видим — отвърна Тереза и отхапа залък от хлебчето, колебаейки се дали да повярва на Диана, но при всички случаи гореше от любопитство.

3

В събота, след осем дни почивка, Тереза се върна в Бостън.

Отключи вратата на апартамента си и когато я отвори, Харви се втурна към нея откъм банята. Отърка се в краката ѝ, мъркайки тихо, и Тереза го взе подмишница и тръгна към хладилника. Извади отвътре парченце сирене и му го подаде в шепата си. Докато го галеше с другата си ръка по главата, мислено благодари на съседката си Ела, задето се беше съгласила да се грижи за него в нейно отсъствие. След като излапа сиренето, Харви скочи от ръцете ѝ и закрачи бавно към плъзгащите се врати, водещи към задния балкон. В апартамента беше задушно поради дълго неотваряните прозорци и тя разтвори широко вратите, за да проветри.

След като си разопакова багажа и си взе от Ела ключа и пощата, си наля чаша вино, включи стереоуредбата и пъхна компактдиска, който си бе купила от Кейп Код. Докато звуците на джаз изпълваха стаята, тя започна да преглежда пощата си. Както обикновено, се състоеше предимно от сметки и тя ги отдели настрана.

На телефонния ѝ секретар имаше записани осем съобщения. Две бяха от мъже, с които беше излизала преди време — молеха я да им се обади. Тя поразмисли, но реши, че няма смисъл. Никой от двамата не ѝ харесваше особено, а не ѝ се излизаше само защото имаше празнота в графика ѝ. Бяха я търсили също майка ѝ и сестра ѝ и тя си записа да им позвъни. Кевин не се беше обаждал. Той вече плаваше със сал и с баща му опъваха палатка някъде във вътрешността на Аризона.

Без Кевин домът ѝ беше необичайно тих. И подреден, естествено, и това донякъде я облекчи. Не беше лошо да се прибираш вкъщи и от време на време да трябва да чистиш само след себе си.