Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 20

— Как беше на плажа?

— Великолепно. Слънцето напича приятно, но водата направо те разтърсва, като се гмурнеш.

— Така е винаги. Чудя се как издържат хората в нея толкова дълго.

Тереза закачи кърпата си на една окачалка до вратата и каза през рамо:

— Как ти се струва романът?

Диана обърна книгата и погледна задната обложка.

— Чудесен. Напомня ми как се държеше Брайън преди няколко години.

Брайън изсумтя, без да отмества поглед от екрана.

— А?

— Нищо, скъпи. Просто се пренесох в миналото. — Тя насочи вниманието си отново към Тереза. Очите ѝ блестяха. — Какво ще кажеш за една партия джин ръми?

Диана обичаше всякаква игра на карти. Членуваше в два бридж клуба, играеше като шампион и си записваше всеки пасианс, които ѝ излезеше. Но джин ръми беше играта, която двете с Тереза играеха винаги когато имаха време, защото Тереза само в нея имаше шанс да спечели.

— Разбира се.

Диана подгъна долното ъгълче на страницата, затвори книгата и стана със сияещо лице.

— Очаквах да се съгласиш. Картите са на масата отвън.

Тереза се загърна с хавлиената си кърпа и отиде да седне край масата, на която двете бяха закусвали сутринта. След малко Диана я последва с две кутии диетична кока-кола и се настани срещу нея. Разбърка картите и ги раздаде. После погледна над своите.

— Май ти е зачервено малко лицето. Слънцето сигурно е било доста силно.

Тереза подреждаше картите си.

— Имах чувството, че се пържа.

— Запозна ли се с някого?

— Не. Просто почетох малко и се припичах на слънце. Почти всеки беше със семейството си.

— Жалко.

— Защо?

— Ами надавах се да се срещнеш с някой интересен човек тази седмица.

— Ти също си интересен човек.

— Знаеш какво имам предвид. Много ми се ще да си намериш тук някой подходящ мъж. Някой, който да ти вземе акъла.

Тереза я изгледа с изненада.

— Какво те наведе на тия мисли?

— Слънцето, океанът, ветрецът… знам ли! Може би умът ми пръска навън излишна радиация.

— Честно казано, Диана, изобщо не се заглеждам в никого.

— Изобщо ли?

— Ами кажи-речи, да.

— Аха!

— Не го прави толкова на въпрос. Не е минало кой знае колко много време от развода ми.

Тереза изчисти шестица каро и Диана я взе, преди да изчисти тройка спатия, после заговори като майка ѝ, когато разговаряше с Тереза на същата тема:

— Това са три години. Не се ли виждаш тайно с някого и да го криеш от мен?

— Не.

— С никого?

Диана си взе карта от купчината и изхвърли четворка купа.

— Да. Но знаеш, че не съм единствената. В днешно време е трудно да се правят запознанства. Не е както някога, когато бях по-свободна и често излизах.

— Да, така е. Ама като знам колко много можеш да предложиш… Сигурна съм, че някъде има някой подходящ за теб.

— Не се и съмнявам, но просто още не съм го срещнала.

— А търсиш ли го?

— Когато мога. Но шефът ми е такъв педант, не ми дава за миг да си отдъхна.

— Ще взема да поговоря с него.

— Поговори — съгласи се Тереза и двете се разсмяха.

Диана взе нова карта и изчисти седмица пика.