Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 23

— Как така не съм чула досега за него?

— Не знам. Предполагам, че е заради Мъртъл Бийч, който е по-известен. Но на юг всеки е чувал за Райтсвил Бийч Има красиви плажове с бял пясък и топла морска вода. Чудесно е да прекараш седмица там, ако ти падне случай.

Тереза не каза нищо и Диана подхвърли закачливо:

— Е, вече знаем откъде е нашият загадъчен писмописец — Вероятно — сви рамене Тереза, — но няма как да сме напълно сигурни. Може двамата просто да са били там на почивка или на гости. Това още не значи, че той живее там.

Диана поклати глава.

— Не мисля така. Съдя по начина, по който е написано писмото… Той описва съня си толкова реално, че не вярвам да става дума за място, където е бил само един-два пъти.

— Ама ти доста си си напрягала ума върху това писмо.

— Въпрос на интуиция. Водя се по нея и съм готова да се обзаложа, че той живее в Райтсвил или в Уилмингтън.

— Е, и?

Диана се пресегна, взе цигарата от ръката на Брайън, всмукна и я задържа, сякаш беше нейна. От години го правеше. Така тя официално не се смяташе за пристрастена пушачка, защото не запалваше сама цигарата. Брайън подмина постъпката ѝ, без да каже нещо, и си запали нова цигара. Диана се наведе напред към Тереза.

— Размисли ли дали да публикуваме писмото?

— Не. Все още не смятам, че идеята е добра.

— А ако не използваме имената, а само инициалите им? Дори можем да променим името и на Райтсвил Бийч.

— Защо толкова се вживяваш в това?

— Защото надушвам добрия разказ още щом го видя. И нещо повече, мисля, че това ще въздейства на мнозина. Днес хората са толкова заети, че романтиката е на път да изчезне. А това писмо ще покаже, че тя все още съществува.

Тереза неволно хвана кичур от косата си и започна да го навива около пръста си. Беше ѝ навик от детството и се проявяваше винаги когато се замислеше за нещо. След дълго мълчание тя отговори:

— Добре.

— Ще го направиш ли?

— Да, но както ти каза, ще използваме само инициалите им и ще пропуснем частта, където се споменава за Райтсвил Бийч. Ще напиша и няколко думи като предисловие.

— Толкова се радвам! — възкликна Диана с детски ентусиазъм. — Знаех си, че ще склониш. Още утре ще го пуснем по факса.

Късно същата вечер Тереза написа на ръка началните редове на един лист за писма, който намери в чекмеджето на бюрото в малкия домашен кабинет. След като приключи, се прибра в стаята си, остави двата листа на нощното шкафче и се пъхна в леглото. Тази нощ спа на пресекулки.

На следващия ден Тереза и Диана отидоха в Чатам и копираха писмото. Тъй като нито една от двете не си беше донесла портативния компютър, а Тереза беше настояла колонката ѝ да не включва никаква допълнителна информация, това беше най-логичното нещо, което можеха да направят. Когато материалът беше готов, те го пуснаха по факса. И той щеше да излезе в утрешния вестник.

Остатъкът от деня двете прекараха почти както предишния — обиколки по магазините, на плажа, в непринудени разговори и вкусна вечеря. Когато вестникът пристигна рано на другата сутрин Тереза първа го прочете. Беше се събудила рано и направи обиколките си, преди Диана и Брайън да бяха станали. Взе вестника и зачете колонката си.