Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 21

Никълъс Спаркс

— Всъщност с никого ли не излизаш?

— С никого, откакто Мат еди-кой си ми заяви, че не искал жена с деца.

Диана сбърчи вежди.

— Някои мъже се оказват такива мижитурки и тоя е бил отличен пример, от типа мъже, на чиито чела едва ли не е изписано: „Типичен егоцентрик.“ Но не всички са такива. Има много истински мъже, мъже, които могат да се влюбят в теб само като те видят.

Тереза взе седмицата и изчисти шестица спатия.

— Затова те обичам, Диана. Такава си сладкодумница.

Диана също взе карта от купчината.

— Да, но говоря истината. Ти си хубава, преуспяваща, интелигентна. Способна съм да намеря поне една дузина мъже, които с охота ще поискат да излязат с теб.

— Вярвам, че си способна. Само че не е сигурно дали аз ще ги харесам.

— Ти дори не им даваш шанс.

Тереза сви рамене.

— Може би. Но това не значи, че ще умра самотна в някой пансион за стари моми. Повярвай ми, много искам да се влюбя, много искам да срещна някой прекрасен човек и да живея щастливо с него. Но просто в момента това не ми е от първа необходимост. Кевин и работата поглъщат цялото ми време.

Диана не отговори веднага. Изчисти двойка пика и тогава рече:

— Мисля, че се страхуваш.

— Да се страхувам?

— Напълно. Не че има нещо нередно в това.

— Защо мислиш така?

— Защото знам колко много те нарани Дейвид и аз самата на твое място щях да се страхувам да не се повтори същото. Такава е човешката природа. Парен каша духа, както се казва. Има много истина в тази поговорка.

— Не отричам, но съм сигурна, че ако се появи подходящият мъж, ще го позная. Не съм загубила вяра.

— Какъв мъж търсиш всъщност?

— Не знам точно…

— Не може да не знаеш. Всеки знае, макар и малко какво иска.

— Не всеки.

— Ти обаче знаеш. Започни с очевидното или ако не можеш с него, започни с онова, което не искаш — като… „ще ми хареса ли ако е от банда рокери?“

Тереза се усмихна и се пресегна да си вземе карта. Беше почти готова да разкрие картите си. Още една карта и щеше да спечели играта. Изчисти вале купа.

— Защо толкова те интересува?

— Е, просто зарадвай старата си приятелка.

— Добре. Никаква банда рокери, повече от ясно е — отвърна Тереза, поклащайки глава и се позамисли, преди да продължи: — Хм… предполагам, че преди всичко той трябва да е мъж, който да ми бъде верен, да бъде верен на нас двамата през целия ни съвместен живот. Вече имах от другия тип мъже, така че няма да изтърпя подобно нещо отново. Освен това мисля, че ще предпочета някой на моята възраст или с много малка разлика. — Тереза замълча и се намръщи леко.

— И?

— Чакай малко… Мисля. Не е толкова лесно. Май ще прибягна до изтърканите фрази: искам да бъде хубав, мил, интелигентен и чаровен, нали знаеш, да притежава всички добродетели, които жените искат да имат мъжете. — Тя пак млъкна.

Диана взе валето, което беше изчистила приятелката ѝ. По лицето ѝ се изписа задоволство, като видя, че постави Тереза в затруднено положение.

— И?

— Да прекарва известно време с Кевин, сякаш му е роден син… Това е от голямо значение за мен. О, и още нещо — да е романтичен. Ще ми е приятно да ми поднася цветя от време на време. Да е атлетичен. Не мога да уважавам мъж, когото мога да надвия в борба.