Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 19

— От мен да знаеш: пусни мъжа да играе голф, и той за нищо няма да ти натяква.

Тереза остави двамата да прекарат остатъка от следобеда сами. Времето беше все още топло и тя облече новия си бански костюм, грабна една хавлиена кърпа, малък сгъваем шезлонг и списание „Пийпъл“ и отиде на плажа.

Прехвърли разсеяно страниците на списанието, прочитайки тук-там по нещо, макар че всъщност не я интересуваше особено какво им се е случило на богатите и известните. Около нея се разнасяше смях на деца, които шляпаха в плиткото и пълнеха кофичките си с пясък. От едната ѝ страна седяха две момчета и един мъж — вероятно баща им — и изграждаха замък близо до ръба на водата. Плисъкът на вълните ѝ действаше успокояващо. Тя остави списанието, затвори очи и извърна глава към слънцето.

Искаше да хване малко тен, докато се върне на работа, ако не за друго, поне да си личи, че е прекарала няколко дни, без да върши абсолютно нищо. Дори в редакцията гледаха на нея като на човек, който е вечно „на педал“. Ако не пишеше материал за седмичната си рубрика, щеше да подготвя статиите за неделните издания или да се рови в Интернет, или да се съсредоточи в списания, свързани с възпитанието на децата. Беше се абонирала служебно за почти всички по-важни списания, отнасящи се до родители и деца, както и за онези, посветени на работещата жена. Наред с тях беше абонирана и за някои медицински списания, които редовно преглеждаше, за да открие теми, които можеха да ѝ послужат.

Самата ѝ рубрика беше непредвидима — може би това беше една от причините за успеха ѝ. Понякога тя отговаряше на въпроси, друг път съобщаваше данни, свързани с възпитанието на децата. Доста от материалите ѝ се отнасяха до радостите, които носи отглеждането на деца, но имаше и такива, които описваха и провали в това отношение. Пишеше за битките, които водеха самотните майки — тема, която като че ли доста трогваше бостънските жени. Най-неочаквано рубриката ѝ я превърна в нещо като местна знаменитост. Но макар в началото да ѝ беше приятно да вижда снимката си над материала или да получава покани за частни приеми, тя непрекъснато имаше нещо да прави и като че ли не ѝ оставаше никакво време да се забавлява. Сега гледаше на това като на още една особеност на работата си, която, колкото и да ѝ беше приятна, не означаваше много за нея.

След като постоя един час на слънце, ѝ стана горещо и тя тръгна към водата. Потопи се до кръста, после се гмурна под една невисока прииждаща вълна. Изстена от студената вода, когато подаде глава, и един мъж до нея едва сподави смеха си.

— Ама е освежаващо, нали? — подметна ѝ той и тя потвърди с глава и обгърна раменете си с кръстосани ръце.

Мъжът беше висок, с тъмна като нейната коса и за миг тя се запита дали не се опитва да флиртува. Но децата наблизо бързо стопиха тази илюзия с виковете си: „Тате, тате!“ Тереза постоя още няколко минути във водата и се върна на мястото си. Плажът започваше да се обезлюдява. Тя си събра нещата и тръгна да се прибира.

Във всекидневната Брайън гледаше по телевизията игра на голф, а Диана четеше роман, на чиято обложка имаше снимка на млад и хубав адвокат. Диана вдигна поглед към нея.