Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 18

— Той ли ти каза?

— Да, и то няколко пъти.

Кевин помълча малко.

— Ще ми липсваш, мамо. Мога ли да ти се обадя веднага щом се върнем, за да ти разкажа как е минало пътешествието?

— Разбира се. Можеш да ми се обаждаш по всяко време. Ще се радвам да те чуя… — После: — Обичам те, Кевин.

— И аз те обичам, мамо.

Тя затвори телефона, изпълнена едновременно с радост и тъга, както винаги когато той беше с баща си и ѝ се обаждаше.

— Кой беше? — попита Диана зад гърба ѝ. Беше слязла по стълбите, облечена с блуза с тигрови шарки, червени шорти, бели чорапи и маратонки „Рийбок“. Цялото ѝ облекло крещеше: „Аз съм туристка!“ и Тереза едва успя да запази сериозен израз на лицето си.

— Кевин. Аз му се обадих.

— Добре ли се чувства? — Тя отвори гардероба и извади един фотоапарат, за да завърши напълно туристическия си вид.

— Да, добре. Заминават след два дни.

— Аха, хубаво. — Тя провеси фотоапарата на врата си. — Е, след като тази грижа отпадна, идва ред на магазините. Ще трябва напълно да те преобразим.

Пазаруването с Диана беше невероятно преживяване.

След като пристигнаха в Провинстаун, до ранния следобед те обиколиха почти всички магазини. Тереза си купи три нови тоалета и един бански костюм, после Диана я помъкна към магазина за дамско бельо „Найтингейл“

Там вече Диана направо се побърка. Не заради себе си, а заради Тереза. Току вземаше някое дантелено, доста прозрачно дамско пликче и подходящ към него сутиен без презрамки и ги показваше на Тереза, в очакване да си каже мнението. „Тия ми се струват доста еротични“ — казваше тя, или: — „Такъв цвят нямаш, нали?“ Естествено, наоколо имаше и други хора, които чуваха брътвежите ѝ и Тереза не можеше да не се разсмее. В много отношения приятелката ѝ нямаше никакви задръжки и изобщо не се интересуваше как гледат на нея другите, което много се харесваше на Тереза и често ѝ се искаше да бъде като нея.

След като купи две от нещата, предложени от Диана — нали съм на почивка, помисли си Тереза, — двете приятелки се отбиха в музикалния магазин. Диана поиска последния компактдиск на Хари Коник-младши — „Той е невероятен“, поясни тя, а Тереза си купи компактдиск с по-стари записи на Джон Колтрейн. Когато се прибраха, Брайън беше във всекидневната и четеше вестник.

— Хайде бе, започнах вече да се притеснявам за вас. Е, как мина денят ви?

— Много хубаво — отвърна Диана. — Обядвахме в Провинстаун, после понапазарувахме туй-онуй. А ти как прекара?

— Доста успешно. Малко се издъних на последните две дупки, иначе щях да надхвърля осемдесет точки.

— Ами значи ще трябва да удължиш времето си за игра, докато влезеш във форма.

Брайън се засмя.

— И няма да имаш нищо против?

— Разбира се, че не.

Брайън прелисти страница от вестника, доволен, че тази седмица ще може да прекарва по-дълго време на терена за голф. Подразбирайки, че съпругът ѝ иска да продължи да чете, Диана прошепна в ухото на Тереза: