Читать «Писмо в бутилка» онлайн - страница 17

След като Диана се качи да си вземе душ, Тереза прегледа набързо вестника и погледна часовника си. Стана от стола си и отиде да се обади по телефона на Дейвид. Беше още доста рано — едва седем часа, — но тя знаеше, че цялото семейство е вече на крак. Кевин винаги ставаше с пукването на зората и сега се радваше, че няма да е единственият ранобудник в къщата. Тя закрачи напред-назад, докато изчакваше някой в другия край на линията да вдигне слушалката. След няколко позвънявания чу гласа на Анет на фона на звуци от телевизор и бебешки плач.

— Здравей! Обажда се Тереза. Кевин наблизо ли е?

— О, здрасти! Да, разбира се, тук е. Изчакай една секунда.

Чу се как Анет остави слушалката и извика:

— Кевин, за теб е. Тереза е на телефона.

Фактът, че тя не употреби „майка ти“, я жегна повече, отколкото очакваше, но сега нямаше време да размишлява над това. Кевин беше задъхан, когато вдигна слушалката.

— Привет, мамче! Как си? Как прекарваш отпуската си?

Тя почувства нотка на самота в гласа му, който беше все още креслив, детски, но знаеше, че е въпрос на време и ще се промени.

— Тук е чудесно, но едва снощи пристигнах. Още нищо не съм правила, освен че тази сутрин потичах малко.

— Има ли много хора на плажа?

— Не, но когато се прибирах, вече няколко души тръгваха натам. Ей, кога тръгвате с татко ти?

— След два дни. Отпуската му започва от понеделник и тогава потегляме. В момента се приготвя да върви на работа, за да довърши каквото има. Искаш ли да говориш с него?

— Не, няма за какво. Просто се обадих да те чуя и се надявам, че ще прекараш добре.

— Ще бъде страхотно. Разгледах една брошура за пътуването ни по реката. Някои бързеи изглеждат върховни.

— И все пак, умната!

— Мамо, аз не съм вече дете.

— Знам. Просто успокой старомодната си майка.

— Добре, обещавам. През цялото време ще бъда със спасителната жилетка. — Последва кратко мълчание. — Знаеш, че по време на пътуването няма да имаме телефон, така че до завръщането ми няма да се чуем повече.

— Така и предположих. Но сигурно ще бъде много забавно.

— Ще бъде изумително. Ще ми се да можеше да дойдеш и ти. Щяхме да си прекараме страхотно.

Тя затвори за миг очи, преди да отговори — един от съветите на терапевта ѝ. Всеки път, когато Кевин изразеше желание тримата отново да са заедно, тя много се пазеше да не каже нещо, за което после щеше да съжалява. Постара се гласът ѝ да прозвучи възможно най-оптимистично.

— Ти и баща ти имате нужда да останете известно време само двамата. Знам, че ти много си му липсвал и сега трябва да наваксате за изминалите няколко месеца. И той като теб е чакал с нетърпение това пътуване. — Ето че не беше толкова трудно.